показа̀тел - единствено число, нечленувано показа̀теля - бройна форма показа̀телят - единствено число, членувано - пълен член показа̀тели - множествено число, нечленувано показа̀телите - множествено число, членувано
ПОКАЗА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. 1. Признак, свидетелство за нещо; показание.