надъ̀хвам - първо лице, единствено число, сегашно време надъ̀хваш - второ лице, единствено число, сегашно време надъ̀хва - трето лице, единствено число, минало свършено време надъ̀хваме - първо лице, множествено число, сегашно време надъ̀хвате - второ лице, множествено число, сегашно време надъ̀хват - трето лице, множествено число, сегашно време надъ̀хвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време надъ̀хвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време надъ̀хвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време надъ̀хваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време надъ̀хваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време надъ̀хвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение надъ̀хвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение надъ̀хващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие надъ̀хващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие надъ̀хващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие надъ̀хваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие надъ̀хващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие надъ̀хващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие надъ̀хващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие надъ̀хващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие надъ̀хващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие надъ̀хвайки - деепричастие надъ̀хвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие надъ̀хвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие надъ̀хвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие надъ̀хвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие надъ̀хвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие надъ̀хвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие надъ̀хвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие надъ̀хвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие надъ̀хвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие надъ̀хван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие надъ̀хвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие надъ̀хваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие надъ̀хвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие надъ̀хваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие надъ̀хвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие надъ̀хваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие надъ̀хвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие надъ̀хваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 настройвам - подкокоросвам (разг.) - насъсквам - подклаждам (разг.) - надъхвам - подковавам (прен.; разг.)
НАДЪ̀ХВАМ1, -аш, несв.; надъ̀хам, -аш,
св., прех. 1. Изпускам, издишвам върху някого дъх, миризма от устата си. — Влизаш .. и какво виждаш? Едно куче като вълк голямо .. Сега: ако речеш да стъпиш близо при кучето, то отваря уста, надъхва те със зехир и ти ще гебердясаш. Д. Немиров, Б, 65. ● При клетви. — Нали [надениците] бяха цяла стряха? — Бяха. Ами когато отидох на църква срещу Възкресение, някой ги обра, бяс да го надъха — изпъшка попадията. Т. Харманджиев, КЕД, 118-119. // Изпускам топла въздушна струя от устата си, обикн. за да стопля или покрия с влага. Детето надъха стъклото и започна да рисува по него. Δ Надъхай си ръцете, да ги стоплиш.See more2. Остар. Умирисвам, вмирисвам, обикн. с благовония. Със масло розово стъкленце / ковчега ми отдавна пази. / .. / Но как то всичко размириса — / книжата, вещите, дъските! / Надъха даже ръкописа / на тие песни, тамо скрити. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 219.
НАДЪ̀ХВАМ СЕ несв.; надъ̀хам се св., непрех. и (диал.) прех. Надишвам се, дишам до насита. Хайдете да идеме в гюловите градини и да са надъхаме щастие и блаженство. Л. Каравелов, Съч. VII, 77. // Поемам някаква миризма, аромат. Едно ми просто цвете диво / случило се да се вреди / със друго цвете миризливо, / накитено да поседи. / В един съд с него потопено, / надъхало се и оно. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 270.
НАДЪ̀ХВАМ2, -аш, несв.; надъ̀хам, -аш, св., прех., разг. 1. С предл. с . Правя, предизвиквам у някого да се появи някакво чувство, мисъл, убеждение и под.; вдъхвам, внушавам. У дома често се приказваше за Съединението,.. Та това сигурно ме е надъхало с патриотизъм и това си остана до ден днешен. М. Кремен, РЯ, 290. Учителят по гимнастика може да говори каквото си ще, но никаква „силна хватка“ и никаква „здрава стъпка“ не биха могли да надъхат човека с такава неустрашимост, с каквато се отличават в света само моряците. А. Страшимиров, УШ, 9. Трайко така бе привързал хората си, така ги бе надъхал със своите мисли и идеи, че те не дадоха Младену и дума да продума за такава долна измена. Т. Влайков, Съч. III, 272. Един негов [на Моне] съотечественик в Хавър .. го е надъхал с любов към оригиналните усилия в изкуството. Худ., 1909, кн. 3, 14.
2. Настройвам, подстрекавам против някого или нещо; подсторвам, напомпвам. Твоят син е крив, той ги поведе подир себе си, той ги надъха. Й. Йовков, ЧКГ, 266-267. Виновен си е той, че не се измъква от ония вълци, дето го надъхват. Ст. Даскалов, СЛ, 487. надъхвам се, надъхам се страд. и взаим. Заговори и Мечката:
НАДЪ̀ХВАМ СЕ несв.; надъ̀хам се св., непрех. Разг. Обхваща ме (някакво чувство, настроение, стремеж), изпълвам се с (някакво чувство); настройвам се. — Не, наистина, Цоньо, както е тръгнал сега пряко границата, трябва вече да се надъха с вяра, че ще напише огнева поема. А. Страшимиров, Съч. V, 66. Надъхвам се с омраза.