подкла̀ждам - първо лице, единствено число, сегашно време подкла̀ждаш - второ лице, единствено число, сегашно време подкла̀жда - трето лице, единствено число, минало свършено време подкла̀ждаме - първо лице, множествено число, сегашно време подкла̀ждате - второ лице, множествено число, сегашно време подкла̀ждат - трето лице, множествено число, сегашно време подкла̀ждах - първо лице, единствено число, минало несвършено време подкла̀ждахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време подкла̀ждахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време подкла̀ждаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време подкла̀ждаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време подкла̀ждай - второ лице, единствено число, повелително наклонение подкла̀ждайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение подкла̀ждащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подкла̀ждащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие подкла̀ждащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие подкла̀ждаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подкла̀ждащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие подкла̀ждащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие подкла̀ждащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие подкла̀ждащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие подкла̀ждащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие подкла̀ждайки - деепричастие подкла̀ждал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие подкла̀ждалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие подкла̀ждалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие подкла̀ждала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие подкла̀ждалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие подкла̀ждало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие подкла̀ждалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие подкла̀ждали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие подкла̀ждалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие подкла̀ждан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие подкла̀ждания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие подкла̀жданият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие подкла̀ждана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие подкла̀жданата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие подкла̀ждано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие подкла̀жданото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие подкла̀ждани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие подкла̀жданите - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 възпламенявам - разпалвам (прен.) - разгарям - раздухвам - подклаждам 2 запалвам - паля (огън) - подклаждам - наклаждам - напалвам 3 настройвам - подкокоросвам (разг.) - насъсквам - подклаждам (разг.) - надъхвам - подковавам (прен.; разг.)
ПОДКЛА̀ЖДАМ, -аш, несв.; подклада̀, -èш, мин. св. подкла̀дох, прич. мин. св. деят. подкла̀л, св., прех. 1. Запалвам (огън); напалвам, наклаждам1. Тъкмо подкладох огън да препека сланина, и тя [Иванка] ме доближила на пръсти. В. Турийски, Д, 60. Реши да не разпалва повече огъня, нека дотлее на двора, па утре ще го подкладе отново. Й. Радичков, СР, 162. Отвъд е Бранко при лова, а Захо / е седнал при войниците и чака. / Подклаждат огън — мокри са до кости. Г. Райчев, ЕЦ, 89. Да ся намеряше там някой чловек, ти би зел [кибрит] от него, за да си подкладеш огън. Й. Груев, КН З (превод), 13. // Запалвам огън някъде, в нещо или под съд, където се приготвя нещо чрез загряване; напалвам, наклаждам1. Върху полиците на прозорците се белееше сняг .. — Такава е планината — рече пазачът и подкладе печката. Ламар, ГМ, 15. После запалихме и старинния петолъчен свещник, подкладохме камината — и в салона стана топличко и приветливо. П. Славински, ПЩ, 116. В стопанския двор заклаха две юници и набързо подкладоха големите казани с яхния за погребението. В. Ченков, ПС, 23. Живо са пиле фанали, / живо го в гърне турнали, / с бели го тръни подклали. Нар. пес., СбВСт, 704.
2. Обикн. несв. Поддържам горенето на огън; разпалвам, разгорявам, разгарям. Щом мама ме видя, извика: .. — После ще идеш при баща си. Сега седни край огъня и го подклаждай! Г. Белев, ПЕМ, 39. Корейчо остана да подклажда огъня и запържи боба за обед, а ние .. се отправяме към сечището. Н. Хайтов, ПП, 49. Момичето шеташе в къщи. Метеше колибата, подклаждаше огъня. А. Каралийчев, МИ, 49. Те запалиха сто и двадесет огнени стълпа, които горят и не изгарят, защото въоръжени стражи се постоянно сменяват — да подклаждат огъня и да пазят затворника. Н. Райнов, КЧ II, 7. // Поддържам горенето на огън някъде, в нещо или под съд, където се приготвя нещо чрез загряване. Шаваше [дядо Ламби] насам-натам, подклаждаше печката, .. после пак сядаше на кревата и пушеше. И. Петров, НЛ, 119-120. Аз много обичам да седя край бабиното огнище и да подклаждам котлето. Н. Каралиева, ЯЧ, 63. Дядо Драгойчо подклажда гърнето, в което играят ръченица бобени зърна. А. Каралийчев, НЗ, 152. На вапора кюмюрът са свръшил. Камарите и сичко способно за горене било употребено да подклаждат машината. НБ, 1877, бр. 61, 240.
3. Прен. Правя, предизвиквам у някого да се породи или да продължава да съществува някакво чувство, желание, стремеж и под.; разпалвам, разгарям. Години наред скиташе [Матей Преображенски] от село на село да отваря очите на заблудените, да подклажда омраза към турските аги, бейове и паши. Д. Марчевски, ДВ, 12. Тези обстоятелства [отдръпването на руския император] подкладоха съмнения в успеха на етеристкото движение. Д. Яръмов, БП, 132. Костадинка отричаше пред кадъните да е проследявала Бехчет от ревност и сама да е подклаждала отчаянието на Иван с хладното си държание към него. А. Христофоров, А, 233.
4. Прен. Предизвиквам, ставам причина да възникне или да продължава нещо (конфликт, разпра, размирици, война и под.); разпалвам, разгарям. Освен военна сила Филип II използувал и дипломацията: подклаждал раздори в гръцките градове. Ист. V кл, 1980, 157. Повестта [„Холера“] е насочена срещу войната и тези, които я подклаждат. Лит. ХI кл, 248. След като чуждите войски напуснеха страната, дали властта нямаше отново да се върне в довчерашните господари? Така мислеха селяните, а кюретата и господарските слуги подклаждаха нарочно лошите слухове. П. Вежинов, ЗЧР, 189. Руси са тая буна [в Индия] подклали. БДн, 1857, бр. 6, 21.
5. Прен. Разг. Подбуждам, подстрекавам някого да извърши нещо недобро, нередно или да предизвика конфликт, размирици и под.; подкокоросвам, насъсквам. Бортвиговци и Маноаровци ни клеветят пред русите, че сме непокорни и разпуснати, а нас все току подклаждат: ако се изгонят руските офицери, бързият аванс на българските офицери е сигурен. В. Геновска, СГ, 173. — Ти си накарал сеновчани да се дигнат против чифлика, знаем ний .. — Сеновчани аз не съм ги подклаждал. Й. Йовков, ЧКГ, 177. — Момчето е невинно .. За всичко е виновен онзи серсемин, баща му .. Постоянно го подклаждаше онзи серсемин! К. Калчев, ЖП, 541. // С пряко доп. и с друго същ. с предл. с р е щ у, п р о т и в. Настройвам някого враждебно към, спрямо друг; подкокоросвам. — Ама той, оня Дойко Клуцохореца, подклажда момчетиите срещу мене. Д. Вълев, 3, 232. подклаждам се, подклада се страд. Казана са налива до полвината с вода и са подклажда. 3. Княжески, ПРШ (превод), 84. Той разбра, че войните се подклаждат от шепа властници, които остават далече от бойните полета. Р. Ликова, ВК, 14.
◊ И дявола бих подклал на леда. Диал. Голям хитрец съм, много съм хитър. Подкладе ме дявола. Диал. Поддадох се на лошите си инстинкти и извърших нещо недобро. Подклаждам / подклада <дърва под> огъня. Разг. Съдействам за изостряне на някакъв конфликт, спор и под.