накла̀ждам - първо лице, единствено число, сегашно време накла̀ждаш - второ лице, единствено число, сегашно време накла̀жда - трето лице, единствено число, минало свършено време накла̀ждаме - първо лице, множествено число, сегашно време накла̀ждате - второ лице, множествено число, сегашно време накла̀ждат - трето лице, множествено число, сегашно време накла̀ждах - първо лице, единствено число, минало несвършено време накла̀ждахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време накла̀ждахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време накла̀ждаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време накла̀ждаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време накла̀ждай - второ лице, единствено число, повелително наклонение накла̀ждайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение накла̀ждащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие накла̀ждащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие накла̀ждащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие накла̀ждаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие накла̀ждащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие накла̀ждащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие накла̀ждащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие накла̀ждащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие накла̀ждащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие накла̀ждайки - деепричастие накла̀ждал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие накла̀ждалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие накла̀ждалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие накла̀ждала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие накла̀ждалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие накла̀ждало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие накла̀ждалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие накла̀ждали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие накла̀ждалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие накла̀ждан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие накла̀ждания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие накла̀жданият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие накла̀ждана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие накла̀жданата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие накла̀ждано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие накла̀жданото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие накла̀ждани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие накла̀жданите - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАКЛА̀ЖДАМ1, -аш, несв.; наклада̀, -èш, мин. св. накла̀дох, прич. мин. св. деят. накла̀л, св., прех. 1. В съчет. с о г ъ н. Натрупвам дърва или други горивни материали и ги запалвам. Всички се събраха на мегдана, накладоха буен огън и веселбата започна. М. Марчевски, ОТ, 326. Пътникът прие предложението му, и рибарът, който искаше да го нагости, накладе огъня, за да опече някои малки риби. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 230. Аз са чуда и са мая / дали вода да донеса, / или огън да наклада. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 127. ● Обр. Асен Разцветников нямаше личен живот, нямаше кой да накладе домашното огнище на поета. А. Каралийчев, С, 211. // Разг. Запалвам огън в нещо (печка, пещ и под.); напалвам. Накладох печката и сложих да варя боба.
2. Диал. В съчет. със с е д я н к а. Организирам, свиквам (седянка). Един вечер, у четвъртък, / времето бе тихо, / седянката накладоха / и запяха ясно. Ц. Гинчев, ДТ, 104. наклаждам се, наклада се страд. Тогава заечаха брадви.. И се накладоха огньове на поляната, за да осветят дивата и пуста земя. На един от огньовете се печеше овенът. А. Дончев, ВР, 126. Накладоха се огньове, писна гайда и в това пустинно място настана оживление. Елин Пелин, Съч. II, 156. наклаждам си, наклада си възвр. Накладете си огън да се стоплите.
◊ Наклаждам / наклада на огъня някого; наклаждам / наклада на някакъв огън. Диал. Докарвам беда, причинявам неприятности някому. Ей го тоя дето иде с очилата.. Като чекист ходи и дебне да накладе някого на огъня. Ст. Даскалов, ЕС, 347. Наклаждам / наклада реч. Диал. Пущам клюки, наклеветявам.
НАКЛА̀ЖДАМ2, -аш, несв.; наклада̀, -èш, мин. св. накла̀дох, прич. мин. св. деят. накла̀л, св., прех. Диал. Подреждам, натрупвам нещо (снопи, сено, трева и др.) на купа; струпвам, наклавам2, склаждам1. До пладне [невестата] нива ожена, / от пладне снопе събрала. / Девет е купи наклала, / десети купен кладеше. Нар. пес., СбВСтТ, 742. наклаждам се, наклада се страд.
◊ Наклал се като свиня (бик) и (съкр.) наклал се. Разг. Надебелявам много, затлъстявам; угоявам се. Наклал се като свиня, само яде, яде. Й. Йовков, ЖС, 193. — Да мълчиш! — сопна се Мана. — Ще умре той, ще умре!... Наклал се е като бик! Ти ще хвърлиш утре петалата, не той. Кл. Цачев, ГЗ, 27. „Свинята“ беше една руса жена, наклала се здравата след раждането, не може да се наведе. Ст. Даскалов, ЕС, 350.