натѐгна - трето лице, единствено число, минало свършено време натѐгнеш - второ лице, единствено число, сегашно време натѐгне - трето лице, единствено число, сегашно време натѐгнем - първо лице, множествено число, сегашно време натѐгнете - второ лице, множествено число, сегашно време натѐгнат - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие натѐгнах - първо лице, единствено число, минало свършено време натѐгнахме - първо лице, множествено число, минало свършено време натѐгнахте - второ лице, множествено число, минало свършено време натѐгнаха - трето лице, множествено число, минало свършено време натѐгнех - първо лице, единствено число, минало несвършено време натѐгнеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време натѐгнехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време натѐгнехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време натѐгнеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време натегнѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение натегнѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение натѐгнал - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие натѐгналия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие натѐгналият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие натѐгнала - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие натѐгналата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие натѐгнало - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие натѐгналото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие натѐгнали - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие натѐгналите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие натѐгнел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие натѐгнела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие натѐгнело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие натѐгнели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие натѐгнатия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие натѐгнатият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие натѐгната - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие натѐгнатата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие натѐгнато - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие натѐгнатото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие натѐгнати - множествено число, нечленувано, страдателно причастие натѐгнатите - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАТЀГНАТ, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от натегна1 като прил. 1. Който е силно опънат; обтегнат, изпънат. Стаматковият глас се скъса отведнъж като натегната нишка. Ст. Загорчинов, ДП, 502. ● Обр. Джем разговаряше — тук му помагаше Френка, съсредоточен и натегнат като тетива. В. Мутафчиева, СД, 167.See more2. Прен. За взаимоотношения, обстановка, атмосфера, настроение и под. — който се характеризира с напрежение, враждебност, недоверие, смущение и под., с нещо неприятно, потискащо; обтегнат, тягостен. Отношенията ѝ [на Русия] с Англия бяха извънредно натегнати. С. Радев, ССБ II, 173. Тревога и страх за утрешния ден разпериха криле и надлъж, и нашир. В тая смрачена и натегната като пред буря атмосфера все по-застрашително и като подземен тътен започна да се носи вражеска агитация. А. Гуляшки, СВ, 211. След изразите на официалната учтивост разговорът започна малко безсъдържателен и принуден. А когато графът заяви, че идва от името на австрийския император, настъпи натегнато мълчание. В. Геновска, СГ, 417. Обедът мина при доста натегнато настроение. Ст. Чилингиров, РК, 38. Ванков се загледа в него слисан, после лицето му отеднаж побледня и се чу как преглътна в настъпилата натегната тишина. Д. Талев, И, 519.
3. Прен. Който е лишен от естественост, непринуденост, простота. — Само Арбузова фалят... а той е бездарност цяла... фалшив, натегнат! Ив. Вазов, ХIХ, 59-60.