изо̀стрен - единствено число, мъжки род, нечленувано изо̀стрения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изо̀стреният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изо̀стрена - единствено число, женски род, нечленувано изо̀стрената - единствено число, женски род, членувано изо̀стрено - единствено число, среден род, нечленувано изо̀стреното - единствено число, среден род, членувано изо̀стрени - множествено число, нечленувано изо̀стрените - множествено число, членувано
See more
ИЗÒСТРЕН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от изостря и от изостря се като прил. 1. Който е със заострена форма. Хаджи Андреица се поотстрани, за да погледне по-добре свата си, вдигна изострената си брадичка и стисна костелив юмрук под носа му. В. Геновска, СГ, 136. Той я изгледа продължително. Слабото ѝ изострено лице беше помръкнало и тънките ѝ устни упорито бяха стиснати. Ив. Венков, ХКН, 76. Бледнина беше обгърнала изострения му нос и хлътналите бузи. Болният дишаше затруднено. Е. Йончева, ЗГ, 33. // За черти на лице на човек – който е ясно, силно изразен, подчертан. Зоѝ нямаше повече от двадесет. Имаше приятни, леко изострени черти. П. Константинов, ПИГ, 106–107.See more2. Прен. За внимание, слух, поглед и под. – който е напрегнат, с повишена способност да възприема; заострен. С изостреното си внимание тя забелязваше всяка промяна у Самуила, миг след миг гаснеше и радостта в сърцето ѝ. Д. Талев, С II, 108. С изострения си усет тя четеше в очите им техните мисли, виждаше как я пренебрегват пред останалите вкъщи и започваше да си дава сметка какво я чака. Ем. Станев, ИК III и IV, 510. Алек се опитваше да заспи, а не можеше – въображението му бе все още възбудено, сетивата изострени. П. Вежинов, СП, 68. Изострен слух. Изострен поглед.
3. Прен. Който се изразява, проявява в много висока, силна степен. Наглед всичко вървеше както трябва, нямаше никакви причини за сръдни и недоразумения и отначало той само се учудваше на изострената чувствителност на жена си. Ем. Манов, ДСР, 315. Като човек на труда, с изострено чувство за дълг, той [бащата на Левски] често повтаря: „Защо ли живея да ям хляба на децата си?“. Ив. Унджиев, ВЛ, 37. Работата ми върху книгата съвпадна по време, а беше и стимулирана от изострен интерес у нас към националноспецифичното, към историческата съдба и пътища на българската култура. Т. Жечев, БВ, 11. Изостреното му въображение го отвеждаше последователно в няколко къщи, чиито стопани бяха по-заможни, и маестрото смяташе, че са му задължени. И. Петров, СбХС, 168.