притъпя̀ - първо лице, единствено число, сегашно време притъпѝш - второ лице, единствено число, сегашно време притъпѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение притъпѝм - първо лице, множествено число, сегашно време притъпѝте - второ лице, множествено число, сегашно време притъпя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време притъпѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време притъпѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време притъпѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време притъпѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време притъпя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време притъпѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време притъпя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време притъпя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време притъпя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време притъпѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение притъпѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие притъпѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие притъпѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие притъпѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие притъпѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие притъпѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие притъпѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие притъпѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие притъпѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие притъпя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие притъпя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие притъпя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие притъпѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие притъпѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие притъпѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие притъпѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие притъпѐна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие притъпѐната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие притъпѐно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие притъпѐното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие притъпѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие притъпѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРИТЪПЀН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от притъпя като прил. 1. Който е станал или е направен тъп, леко заоблен, неостър; затъпен. Той стана, взе косата, махна косилото, па седна турски, заби йорса пред себе си, сложи края на косата върху него и с малкото чукче зафана да клепа, да изтънява притъпеното ѝ острило. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 6. Докато в главните оси се отварят еднакво широки правоъгълни рамена, в притъпените ъгли са вписани полукръгли капели. М. Бичев, АНВ, 91. Дядо Станчо е изработил и една тояжка от глогово дърво .. Тя е с притъпени шипове, в горния край с надебелена и извита форма. СбНУ LV, 71. Навити на спирала, огънати в краищата, заострени или притъпени [листата на дърветата], назъбени или гладки, те дават примери, които инженерите се мъчат да използват в своята практика. К, 1970, кн. 5, 6.See more2. Прен. За болка и под. — който се проявява в по-слаба степен. Притъпена болка.
3. Прен. За усещане, чувство, мисъл и под. — който е с по-слабо изразени (от приетото, обикновеното) свойства, качества. Наоколо мирише така, че дори притъпеното обоняние кара лицето да се потръсва и мръщи като от удар. Кр. Белев, 3, 45. Усети равната досада, която я [Ирина] обземаше винаги след ставане от сън. Това бе особено, неуловимо и притъпено усещане на леност, на умора и печал. Д. Димов, Т, 469. Безсилен да си отмъсти в момента, той слизаше надолу по стълбите със стиснати зъби и юмруци, с притъпена мисъл. „Звяр, а? Кръвопиец, а? Ще те науча аз тебе... Ще познаеш ти кой е Матей Матов.“ Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 352. Защото думите му .. болно засягаха неговата сякаш притъпена съвест и му причиняваха някаква досадна и остра неприятност. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 193. Притъпен звук.