захабя̀ - първо лице, единствено число, сегашно време захабѝш - второ лице, единствено число, сегашно време захабѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение захабѝм - първо лице, множествено число, сегашно време захабѝте - второ лице, множествено число, сегашно време захабя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време захабѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време захабѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време захабѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време захабѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време захабя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време захабѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време захабя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време захабя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време захабя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време захабѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение захабѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие захабѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие захабѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие захабѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие захабѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие захабѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие захабѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие захабѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие захабѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие захабя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие захабя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие захабя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие захабѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие захабѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие захабѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие захабѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие захабѐна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие захабѐната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие захабѐно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие захабѐното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие захабѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие захабѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАХАБÈН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от захабя2 като прил. 1. За сечиво, инструмент и под. – който е притъпен, изхабен от продължителна употреба. Там от стари времена се хвърляха непотребните вещи: счупени столчета, скъсани цървули, захабени брадви. Н. Хайтов, ШГ, 28. Откъм ливадата се гонят и застигат чести удари – косач клепе захабената си коса. ОФ, 1949, бр. 1498, 6. От струпаните пред мен предмети съм взел теслата. Но сетне съм взел и захабения молив на тате. Сл. Македонски, ЕЗС, 24.See more2. За дрехи, бельо, пране и под. – който е извехтял, износен, поради недобро поддържане, изпиране или продължителна употреба. – Гледай, бре! Гледай! – каза Калина Цуцова, като запретна ръкава на аладжата си и показа захабената си риза. – Няма с какво да се оперем. Г. Караславов, ОХ, 437. В утринната януарска мътилка Запрян стяга вървите на захабените си навуща. Ст. Сивриев, ЗСБ, 231. Зарадвани от ранната пролет, войниците се разсъблякоха, извадиха по дворовете бакърени казани и почнаха да хвърлят във врящата вода захабеното и въшлясало бельо. П. Вежинов, ВР, 82. Между срещуположните етажи на високите дървени стари къщи висеше онова италианско простряно пране, което, погледнато без фантастичните бои на художниците, изглеждаше такова, каквото е всяко пране на бедни хора – захабено, недопрано, кърпено и мръсно, с кални цветове. П. Спасов, ХлХ, 230.
3. За кожа на ръце, за нокти и под. – който е загрубял или замърсен, обикн. поради продължителна работа с трудно измиващи се вещества или поради недобро поддържане или измиване. Забелязах, че ръката му не беше мръсна, а захабена от машинното масло. Л. Александрова, ИЕЩ, 191. Тези вечно омаслени черни мъже носеха постоянния мирис на бензин, имаха кафяви изгорели ръце с изпочупени и захабени нокти. С. Северняк, ОНК, 100.