затъпя̀ - първо лице, единствено число, сегашно време затъпѝш - второ лице, единствено число, сегашно време затъпѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение затъпѝм - първо лице, множествено число, сегашно време затъпѝте - второ лице, множествено число, сегашно време затъпя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време затъпѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време затъпѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време затъпѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време затъпѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време затъпя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време затъпѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време затъпя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време затъпя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време затъпя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време затъпѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение затъпѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие затъпѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие затъпѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие затъпѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие затъпѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие затъпѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие затъпѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие затъпѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие затъпѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие затъпя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие затъпя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие затъпя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие затъпѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие затъпѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие затъпѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие затъпѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие затъпѐна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие затъпѐната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие затъпѐно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие затъпѐното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие затъпѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие затъпѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАТЪПÈН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от затъпя като прил. 1. Който е станал или е направен тъп; притъпен. Иглите със затъпен връх се употребяват главно за работа на машини, предназначени за кърпене и шиене на копчета. П. Цветков и др., ТОП, 292. Затъпен нож.See more2. Прен. Който е станал невъзприемчив, нечувствителен. Леля Гена беше среден бой, лицето ѝ май увехнало, очите ѝ навремени живи и весели, а навремени с вдълбочен и малко затъпен поглед. Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 6. А децата винаги гледат на него като на свой враг и неговият образ винаги произвежда в душите на тези затъпени и заплашени същества мрачни възпоминания. Р. Каролев, РЗМ, VI. С хиляди ножа / прободен / народ – / затъпен / унищожен – / .. / въстана / из мрака тревожен / на своя живот / – и писа със своите кърви / СВОБОДЕН! Гео Милев, С, 27-28. Богатите са нищи с ума си затъпен, / вий, робите, сте силни с духа си недоволни, / вий скоро ще сте вече щастливи, горди, / волни. Д. Полянов, Избр. ст, 12.