натъжа̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време натъжа̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време натъжа̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време натъжа̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време натъжа̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време натъжа̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време натъжа̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време натъжа̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време натъжа̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време натъжа̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време натъжа̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време натъжа̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение натъжа̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение натъжа̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие натъжа̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие натъжа̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие натъжа̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие натъжа̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие натъжа̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие натъжа̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие натъжа̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие натъжа̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие натъжа̀вайки - деепричастие натъжа̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие натъжа̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие натъжа̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие натъжа̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие натъжа̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие натъжа̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие натъжа̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие натъжа̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие натъжа̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие натъжа̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие натъжа̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие натъжа̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие натъжа̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие натъжа̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие натъжа̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие натъжа̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие натъжа̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие натъжа̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 натъжавам - опечалявам
НАТЪЖА̀ВАМ, -аш, несв.; натъжа̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Правя някой да бъде или да стане тъжен; нажалявам, наскърбявам. Жените милваха и него [сирачето], целуваха го, за да спрат плача му, ала тяхната нежност го натъжаваше още повече. Х. Русев, ПЗ, 14. Богомолецът попристъпи малко напред и изрече: — Бой се от бога, юначе! Не натъжавай сиротата! Ст. Загорчинов, ДП, 175. Беше мил и ласкав, но като че ли пък само за нея — да не я натъжи, да я зарадва. Д. Талев, ПК, 514-515. // Със същ. като д у ш а, с ъ р ц е — правя да стане тъжен, да изпитва тъга; нажалявам, наскърбявам. Тоя вид на мъртвило и запустялост в някогашния весел и многолюден двор на чорбаджи Стоян натъжи душата на Дебрянски. Ив. Вазов, Съч. ХI, 30. ● Нар.-поет. т ъ г а - н а т ъ ж а в а м / н а т ъ ж а. Дечица мили мамини, / я ежте, мили мамини, / мама ви да ви нагости, / мама си да запомните. / Дечица жалби нажалиха, / по-много тъга натъжиха. Нар. пес., СбВСт, 493. натъжавам се, натъжа се страд. и взаим.See moreНАТЪЖА̀ВАМ СЕ несв.; натъжа̀ се св., непрех. Обзема ме жал, тъга, ставам тъжен; нажалявам се, наскърбявам се. Когато няма да ме има вече, околните и близките ще придават многозначителен смисъл на всяка подробност от моя живот и ще се натъжават, че когато е трябвало, не са ѝ обърнали внимание. К. Георгиев, ВБ, 24. През тези нощи .. той искрено и дълбоко се натъжи от раздялата. Кр. Велков, СБ, 136. Бояна се натъжи. Спомни си пак за Калофер, домъчня ѝ за него. М. Марчевски, П, 85. // За очи, лице — придобивам тъжно изражение. Маргарита разбира безсмислието на молбата си и за миг бледичкото ѝ лице се натъжава. П. Незнакомов, МА, 9. Хубавицата, която изпърво го гледаше с насмешка, полека-лека стана сериозна, сините ѝ очи се натъжиха. Елин Пелин, ЯБ, 134.
НАТЪЖА̀ВА МИ СЕ несв.; натъжѝ ми се св., непрех. Диал. Става ми тъжно; нажалява ми се, нажалява ми. ● Нар.-поет. т ъ г а м и с е н а т ъ ж а в а / н а т ъ ж и. Седи Груя на друм, на раздруме / та си чува друми и раздруми. / Нещо му се тъга натъжило / за негова млада Янгелина. Нар. пес., СбНУ VII, 97. Янко си братеца нямаше / той си чешката напива / за кончето си раняно, / че му са жалба нажали / и му са тъга натъжи. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 45.