развеселя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време развеселя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време развеселя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време развеселя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време развеселя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време развеселя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време развеселя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време развеселя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време развеселя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време развеселя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време развеселя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време развеселя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение развеселя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение развеселя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие развеселя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие развеселя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие развеселя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие развеселя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие развеселя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие развеселя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие развеселя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие развеселя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие развеселя̀вайки - деепричастие развеселя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие развеселя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие развеселя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие развеселя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие развеселя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие развеселя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие развеселя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие развеселя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие развеселя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие развеселя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие развеселя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие развеселя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие развеселя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие развеселя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие развеселя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие развеселя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие развеселя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие развеселя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
See more
РАЗВЕСЕЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; развеселя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Създавам весело настроение у някого или някъде, правя някого или нещо весели. Тая история .. развеселява и разсмива всички. Й. Йовков, Разк. I, 57. Той виждаше, .., че очите ѝ играят .. това, .., го развеселяваше и го караше, .., изведнъж да си затананика. Д. Немиров, Д № 9, 33. Няколко глътки коняк, вермут .. или .. вино развеселяват — а тя стои мрачна и потисната. П. Славински, ПЩ, 101. — Заповядайте в къщата ми и подмладете я, развеселете я, накитете я! Л. Каравелов, Съч. II, 140. ● Със същ. с ъ р ц е, д у ш а. — Най-чудната напитка! .. Подмладява човека и развеселява сърцето му. И аз започнах да скачам, да пляскам с ръце и да пея. Св. Минков, ПШ, 147. — Искам да се женя, чичо, и те моля да ми помогнеш. .. Царят сложи малката си суха ръка върху рамото на княза: — Ще те оженя! ..: — Е, поне ти ще развеселиш сърцето ми. Д. Талев, Съч. ІХ [еа]. Развесели душата на Твоя раб, защото към Тебе, Господи, възнасям душата си. Библ. [еа].
2. Правя нещо (лице, глас, очи, поглед) да изразява весело настроение. Седнала до миндера при болната, Найда се сили да развесели гласа си. А. Каменова, ХГ, 135. Нейко изтръпваше, кога чуеше смеха му: сух, не от сърце смях, който не развеселяваше лицето му. Й. Йовков, Ж 1930, 30-31. Хванах момичето за ръка и го изведох на двора. Разходихме се, гонихме се и се замервахме със снежни топки .. Нашата радост развесели дори суровото лице на старата жена. С. Хафъзов, Ч (превод) [еа].
3. Прен. Разг. За вода, роса и под. — освежавам земна площ, насаждения и под., като ги напоявам. Неговите [на канала] води ще оросят и развеселят десетки хиляди хектара плодородна земя. Б. Балевски, СП, 44. Водата първен развесели ливадите и нивите, а после пропие в земята. Д. Манчев, БЕ II, 97. Тя [росата] дето падне и развесели: / и развесели на гора листи, / на поле трева, в градинка цвета. Нар. пес., СбГЯ, 155.
4. Прен. Разг. Обикн. за ярък цвят, боя — разнообразявам, освежавам нещо. Върху тия старинни по стил сгради лежат (вместо някогашните тъмни плочи) прясночервени керемиди, които развеселяват старинния стил на къщите. З. Сребров, Избр. разк., 201. Хубави фасади украсиха триетажните къщи около мегдана. Даже червеникава боя развесели всестранната кооперация. Д. Вълев, З, 12. развеселявам се, развеселя се страд.
РАЗВЕСЕЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; развеселя̀ се св., непрех. 1. Придобивам весело настроение, ставам весел. От една уличка се чу дрънчене на балалайка, викове. — Кои са пък тия, дето са се развеселили сега? Ем. Станев, ИК III и IV, 526. Той се развесели, смееше се, шегуваше се. Й. Йовков, Разк. II, 222. Умисленият и плах допреди малко юнга изведнъж се развеселява. Той вади от джоба си устна хармоничка и засвирва. П. Незнакомов, МА, 50. Конякът се хареса и на Амбо. След няколко глътки той се развесели. М. Марчевски, ОТ, 211. ● За сърце, душа. — Ти, господарю, си имаш вече свой дом в Охрид. — Светлата господарка, съпругата ти, вече отдавна живее тук, в Охрид. Нае си къща. От мъка по тебе, господарю. Тук се роди и синът ти. Светлата господарка много се измъчи, сега ще се развесели сърцето ѝ. Д. Талев, Съч. VІІ [еа]. Енкиду яде до насита от хляба и отпива от пивото. Лицето му пламва, развеселява се сърцето му. Пл, 2008, кн. 5-6 [еа]. — Нека и нейната душа да се возрадва и развесели. Т. Влайков, Съч. II, 284. ● Обр. Отделението се развесели, разшава се, разбръмча се. Г. Караславов, Избр. съч. II, 104. — Най-после да ви чуя да се засмеете. Ами че тъй тряба, да се развесели къщата. Добре че дойде Тинке, та Найда пак да се засмее. А. Каменова, ХГ, 92.
2. За лице, очи, глас, поглед — придобивам весело изражение. Неговите [на Иля Андреевич] тъжни очи се развеселиха сред толкова радост и обич. Д. Талев, ПК, 398-399.
3. Прен. Разг. За зелена площ, насаждения и под. — освежавам се след поливане, напояване. — Иди донес водица да ги [цветята] полеем. Видиш ли ги сега как се развеселиха? Т. Влайков, Пр I, 195. Дъжд напоил е ливадите и нивите. Развеселили се увехналите полски растения. Д. Манчев, БЕ II, 101-102.
4.