разтъжа̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време разтъжа̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време разтъжа̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време разтъжа̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време разтъжа̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време разтъжа̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време разтъжа̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разтъжа̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разтъжа̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разтъжа̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разтъжа̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разтъжа̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разтъжа̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разтъжа̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разтъжа̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разтъжа̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разтъжа̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разтъжа̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разтъжа̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разтъжа̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разтъжа̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разтъжа̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разтъжа̀вайки - деепричастие разтъжа̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разтъжа̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разтъжа̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разтъжа̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разтъжа̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разтъжа̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разтъжа̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разтъжа̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разтъжа̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
РАЗТЪЖА̀ВАМ1, -аш, несв., разтъжа̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Предизвиквам силна тъга, скръб, мъка у някого. Баща ми и майка ми се простиха с мене без да проронят сълза. И над тях, и над мене властваше нещо по-силно от всички чувства, които можеха да ни разтъжат при тая раздяла. К. Величков, ПССъч. I, 134. Катерина плака по-неудържимо над мъртвото тяло на другарката си. Тя разтъжи всички там, около мъртвата. Д. Талев, ЖС, 389. Момчето дълго плака, .. Вече нямаше от кого да крие болката си, тя не разтъжаваше никого. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 17. – Не плачи, моето момиче, .., че ще разтъжиш и майка си, и баща си. Ц. Гинчев, ГК, 230. Понякога траурно тъмният силует на дървото я разтъжаваше, като че в него виждаше някогашната Елисавета с нейната пропиляна младост, и сърцето ѝ се свиваше от страх, че не ѝ остава още много до старостта. Ем. Станев, Събр. съч. I [еа]. Станка, забрадена добре, поднесе копанята, за да полее на баща си. Сърце ѝ силно затупа и сълзите ѝ прокапаха, а неговото дълбоко дишане още повече я разтъжаваше. Ил. Блъсков, ИС, 120. Но като мя прощаваш, ти великодушна Марийо, която толкова .. разтъжих, надявам се, че и многомилостивия Бог ще мя прости. Х. Пашов и др., ЦП (побълг.), 123. разтъжавам се, разтъжа се страд.See moreРАЗТЪЖА̀ВАМ СЕ несв.; разтъжа̀ се св., непрех. 1. Изпитвам силна тъга, скръб, мъка. Сега неволно се изтръгна от гърдите ѝ дълбока въздишка. – Ти пак се разтъжи! – погледна я той загрижен и дори сложи ръка на главата ѝ. Д. Талев, ПК, 558. – Ти ми докара тая беля, Андрешко, ще му каже Станоя, .., и ще го изпсува. После ще се разтъжи, ще го почерпи, ще се напие и ще плаче. Елин Пелин, Съч. I, 48. – Добър вечер, малки моми! Какво сте се разтъжили? Момците ли ви няма? П. Тодоров, Събр. пр II, 31. Ах, той [Ботев] можеше да бъде сега в Одеса, вечер по Ришельовския булевард се събираха на шумни групи студенти и школници, .. „Но защо съм се разтъжил?“ – рече си той внезапно. – Та нали го имах недавна всичкото това и сам се отказах от него. Ст. Дичев, ЗС II, 172-173. – Де са волни години? – Ако сакаме, ке ги чиниме волни! – извика кръчмарят, чиято душа се разтъжи при тая песен. Ив. Вазов, Съч. XXV, 220.
2. С предл. з а. Изпитвам силна тъга, мъка, скръб по някого, който ми е много близък, скъп и който ми липсва; затъжавам се. – Дойдох за теб – трябваш ни вече. – И аз се разтъжих за другарите. Д. Спространов, С, 142. Наместо да се разтъжи за клетото си детенце, .., тя сѐ мисли и размисля. Китка V, 1886, кн. 14, 50.
РАЗТЪЖА̀ВАМ2, -аш, несв.; разтъжа̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Премахвам тъгата, лошото настроение на някого; разтушавам. Обикна ме майка ти, служех ѝ аз и я разтъжавах и денем, и нощем заедно. Ст. Загорчинов, ДП, 168. – Да ми изсъхне езикът, дано! .. – Друг път, като се развърже, няма спиране, а сега щото искам да кажа на Нонето една весела дума, да я разтъжа, сякаш се е схванал, пущината! И. Петров, НЛ, 120. Викнала Славка, запяла / .. / Царюва софра увесели, / царюви гости разтъжи. Нар. пес., СбВСт, 583. разтъжавам се, разтъжа се страд.
РАЗТЪЖА̀ВАМ СЕ несв.; разтъжа̀ се св., непрех. Остар. и диал. Преставам да бъда тъжен, в лошо настроение; разтушавам се. Вълшебна е понякога силата на детските спомени. Току те придърпат за сърцето: хайде, върни се в село да се повидим, да се разтъжим. Н. Хайтов, ШГ, 28. – Ей, темничаре, царски ключаре! / Разтворете ми тьомна темница, / да си ми вида мъжко Иванче, / ако я живо, да го накърмя, / да го накърмя, да ся разтъжа. Нар. пес., СбНУ I, 108.