небѝвал - единствено число, мъжки род, нечленувано небѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член небѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член небѝвала - единствено число, женски род, нечленувано небѝвалата - единствено число, женски род, членувано небѝвало - единствено число, среден род, нечленувано небѝвалото - единствено число, среден род, членувано небѝвали - множествено число, нечленувано небѝвалите - множествено число, членувано
1 необикновен - безподобен - нечут - изключителен - небивал - невиждан - нечуван - безпримерен 2 незнаен (прен.) - небивал - незапомнен - безпрецедентен
НЕБЍВАЛ, -а, -о, мн. и, прил. 1. Който никога не е ставал, не се е случвал (до определен момент или изобщо); необикновен, безпрецедентен, изключителен. Бай Михал влизаше в участък за първи път.. Дълго време старецът стоя край стената, забравил и треската, и пожара в дома си, и своето небивало положение. Х. Русев, ПС, 29-30. Простодушните селяни не можаха да се начудят на първото за тях и небивало такова тържество. СбНУ ХVIII, 563
. Тази бяла, небивала зима / в паметта ще остане запазена / като приказка бяла, — без име, / нито писана, нито разказана. Е. Багряна, ВС, 16. „Чуйте мене, бракя и дружина! / Намислил съм нещо небивало: / .. / Ще да жена сина във пелени!“ Нар. пес., СбНУ ХLIV, 475. Небивало пътешествие. // Невероятен, необикновен. Цветан се събуди рано.. Като се опомни, той разбра, че беше сънувал небивал сън. Ив. Карановски, Разк. I, 40.See more2. Който е много голям, необикновен по размер, количество, степен; изключителен. Той почна да се заглежда в нивите, радваше се на това небивало плодородие. Й. Йовков, Ж 1945, 208. Най-голямата, неразривна връзка,.., която прави Йовков народен писател, това е неговият чародеен език,.. Това е езикът на разораните угари,.., отзвънял в душата на големия български художник и добил небивала хубост, простота и изразност. Г. Константинов, ПР, 206-207. Сутрешната разходка е оказала своето въздействие — ние имаме небивал апетит. В. Бешовски и др., ЕП, 25. Към обед дойде и моят ред. Вдигнах на рамо денка си и прекрачих проклетия праг,.. Отдалечихме се от затвора,.. Имаше щастие — небивало и огромно щастие, което не се преживява два пъти. Ем. Манов, ПЯ, 181. Небивал разцвет. Небивал успех. Небивал терор. Небивала суша. Небивал разкош.
3. Като същ. небивалото ср. Нещо необикновено, изключително, което не се е случвало (до определен момент или изобщо). Зимата помете снега и започна небивалото. От цялата България,.., от Русчук до Видин потегляха хора. Вл. Свинтила, СЗЗ, 135-136. Падна удар гороломен / върху бития — доби го, / българският воин скромен / небивалото стори го. Ив. Вазов, Съч. V, 64.
— Друга (остар.) форма: н е б и в а̀ л.