небѝвал - единствено число, мъжки род, нечленувано небѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член небѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член небѝвала - единствено число, женски род, нечленувано небѝвалата - единствено число, женски род, членувано небѝвало - единствено число, среден род, нечленувано небѝвалото - единствено число, среден род, членувано небѝвали - множествено число, нечленувано небѝвалите - множествено число, членувано
1 необикновен - безподобен - нечут - изключителен - небивал - невиждан - нечуван - безпримерен 2 незнаен (прен.) - небивал - незапомнен - безпрецедентен
НЕБЍВАЛ, -а, -о, мн. и, прил. 1. Който никога не е ставал, не се е случвал (до определен момент или изобщо); необикновен, безпрецедентен, изключителен. Бай Михал влизаше в участък за първи път.. Дълго време старецът стоя край стената, забравил и треската, и пожара в дома си, и своето небивало положение. Х. Русев, ПС, 29-30. Простодушните селяни не можаха да се начудят на първото за тях и небивало такова тържество. СбНУ ХVIII, 563