нечу̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано нечу̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член нечу̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член нечу̀вана - единствено число, женски род, нечленувано нечу̀ваната - единствено число, женски род, членувано нечу̀вано - единствено число, среден род, нечленувано нечу̀ваното - единствено число, среден род, членувано нечу̀вани - множествено число, нечленувано нечу̀ваните - множествено число, членувано
НЕЧУ̀ВАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който някой или никой не е чувал, не е слушал до определен момент; неизвестен, непознат, нечут.
Отначало тя [Пулина] пееше истинските думи на песента, но скоро се увлече, даде път на мъката си и занарежда нови, нечувани от никого още думи: Димитър горко сираче, / къде Димитър ще идеш. К. Петканов, П, 131. Ще направя аз една нова цигулка. Тя ще има глас нечуван. А. Каралийчев, СР, 44. Когато излезем от залива, там на открито, / тогава, лодкарьо, аз ще запея песен, / нечувана песен — за моята малка родина. Е. Багряна, ВС, 72. // Който не е чуван от известно време, обикн. от отдавна; нечут. Счуват му се родни звуци, толкова години нечувани. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 45.See more2. Прен. Който поразява, откроява се с качествата, особеностите си; изключителен, небивал, необикновен, невероятен, нечут, невиждан. Василица,.., се фърли на стражарите и изкопча Василя из техните ръце. Стражарите се спогледаха очудени, изненадани от такава нечувана дързост. Ив. Вазов, Съч. IХ, 82. Пред очите им [на опълченците] бяха оръдията, конете, пропастите, преспите, а в мускулите им беше мъката да се борят и усилието да не паднат, да не загинат в тия вечни снегове, в стихията на тая нечувана досега зима. Д. Габе, МГ, 211. Войната носи страшни разрушения, нечувани опустошения на блага, нейната алчно отворена уста с нищо не може да се засити. П. Вежинов, ДМ, 42. Нечуван героизъм. Нечувани жестокости. Нечувано самохвалство. Нечуван разкош. Нечуван успех. ● Н е в и ж д а н и н е ч у в а н. Разг. За усилване. Птици в Дъбака нямаше, но изведнъж се случи нещо невиждано и нечувано. Измежду дъбовите шумаци почнаха да израстват хора. Ем. Коралов, ДП, 108. — То грамадно богатство, невиждано и нечувано досега. Ст. Л. Костов, Избр. тв., 444-445. // Със същ. за качество, обикн. на човек. Който притежава в голяма степен, силно проявено означеното от следващото съществително качество; изключителен, чуден, невиждан. Синът на една бедна жена бил нечуван стрелец. А. Каралийчев, ТР, 126.