неизвинѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано неизвинѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неизвинѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неизвинѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано неизвинѝтелната - единствено число, женски род, членувано неизвинѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано неизвинѝтелното - единствено число, среден род, членувано неизвинѝтелни - множествено число, нечленувано неизвинѝтелните - множествено число, членувано
НЕИЗВИНЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не може да служи за извинение.
Отсъствува по неизвинителни причини.See more2. Който не може да бъде извинен, оправдан; неизвиним. Положението на рудничарите беше много тежко.. След три неизвинителни отсъствия изпращаха работниците в концентрационен лагер. РД, 1950, бр. 250, 2.