непростѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано непростѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член непростѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член непростѝма - единствено число, женски род, нечленувано непростѝмата - единствено число, женски род, членувано непростѝмо - единствено число, среден род, нечленувано непростѝмото - единствено число, среден род, членувано непростѝми - множествено число, нечленувано непростѝмите - множествено число, членувано
НЕПРОСТЍМ, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. Който не може, не заслужава да се прости, да бъде простен; непростителен. Трябваше да осъмне в станцията, а не в тази стаичка с илюстрации по стените. Това беше напускане на позицията, непростима слабост. А. Гуляшки, МТС, 98. Цялото му същество беше притиснато от противна, гибелна слабост, от непростимо малодушие. Г. Караславов, ОХ, 241. Вуйчо ме изгледа някак особено, като че ли бях казал някоя непростима глупост. П. Незнакомов, БЧ, 113. Многото типографически погрешки в първата част като оставяме настрана, тука поправяме тези само в посвящението и предговора, които са непростими. П. Кисимов, ОА II (превод), 182. Непростим грях.See more