неосеза̀ем - единствено число, мъжки род, нечленувано неосеза̀емия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неосеза̀емият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неосеза̀ема - единствено число, женски род, нечленувано неосеза̀емата - единствено число, женски род, членувано неосеза̀емо - единствено число, среден род, нечленувано неосеза̀емото - единствено число, среден род, членувано неосеза̀еми - множествено число, нечленувано неосеза̀емите - множествено число, членувано
НЕОСЕЗА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се възприеме с осезанието.
Детето бе изпаднало в безсъзнание .. Пулсът му бе почти неосезаем. Д. Димов, Т, 636. Той живееше и постъпваше тъй, че неговото присъствие почти не се забелязваше, сякаш бе станал безплътен и неосезаем. Й. Йовков, Разк. II, 79. Така, от първи още ден, всеки час, всеки миг и навсякъде, неосезаем като въздуха и като него въздесъщ, моят роден град присъствува в съществуванието ми. К. Константинов, ППГ, 12. Какво означават новите хипотези за съществуването на антиматерия, на противовещество, натрупано някъде в пространството, „в дъното на безкрайността“? Всичко това е неосезаемо и невъзприемливо за обикновеното човешко съзнание. Н. Стефанова, ОС, 12.See more