осеза̀ем - единствено число, мъжки род, нечленувано осеза̀емия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член осеза̀емият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член осеза̀ема - единствено число, женски род, нечленувано осеза̀емата - единствено число, женски род, членувано осеза̀емо - единствено число, среден род, нечленувано осеза̀емото - единствено число, среден род, членувано осеза̀еми - множествено число, нечленувано осеза̀емите - множествено число, членувано
ОСЕЗА̀ЕМ, -а, -о, мн. — и, прил. 1. Който може да бъде възприет чрез осезанието.
Лек, едва осезаем топъл вятър вееше над смълчания още град. Х. Русев, ПС, 6. Млади засмени хора, мъже и жени, пълнеха тротоарите. И в американските градове имаше движение, може би много по-голямо отколкото тук, но там не се чувствуваше тази радостна възбуда,.., не се усещаще този просто осезаем лъх на здраве, младост и чистота. П. Незнакомов, ХР, 166-167.See more2. Прен. Който се възприема ясно, лесно се забелязва, може да се почувства. Образите в поезията на Вапцаров са осезаеми, реални.