неподку̀пен - единствено число, мъжки род, нечленувано неподку̀пния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член неподку̀пният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член неподку̀пна - единствено число, женски род, нечленувано неподку̀пната - единствено число, женски род, членувано неподку̀пно - единствено число, среден род, нечленувано неподку̀пното - единствено число, среден род, членувано неподку̀пни - множествено число, нечленувано неподку̀пните - множествено число, членувано
НЕПОДКУ̀ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. 1. Който не може да се подкупи; честен.
Бързо Самуил му даде и доверието си, и любовта си — неподкупният, корав като камък сърбин имаше свой живот освен службата Самуилу. А. Дончев, СВС, 159. Шофьорът ни беше неподкупен: не го съблазни нито асортимента на ресторантчето в Проглед, нито величествените гледки от билото на Рожен. Н. Стефанова, РП, 93. — Дръж се за Ангел ти и се не бой! — Съветваше я Петко. — Ангел е светъл човек!See moreНеподкупен и не сваля шапка на тоя или оня. Ст. Даскалов, СЛ, 188. В разобличаването на тъмните герои на времето Алеко Константинов изпъква като честен, смел и неподкупен защитник на народа. Лит. ХI кл, 166.
2. Който е присъщ, свойствен на неподкупен човек. Насила изпъжда из общинската канцелария кмета — енергичен, високо интелигентен и с неподкупна честност млад човек. Т. Влайков, Съч. III, 211. Величков се отнасяше с еднаква любов и великодушие към всички [писатели] безразлично на кой лагер принадлежаха. И тук тая мека, добра душа, тая неподкупна съвест, тоя бистър поглед на писател високо културен. СбЦГМГ, 207. Неподкупен характер. Поет с неподкупно перо.