чѐстен - единствено число, мъжки род, нечленувано чѐстния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член чѐстният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член чѐстна - единствено число, женски род, нечленувано чѐстната - единствено число, женски род, членувано чѐстно - единствено число, среден род, нечленувано чѐстното - единствено число, среден род, членувано чѐстни - множествено число, нечленувано чѐстните - множествено число, членувано
1 честен - некорумпиран - неподкупен - непродажен 2 открит - искрен - откровен - прям - чистосърдечен - честен 3 достоен - морален - нравствен - порядъчен - почтен - честенSee more
- 1. честен
- - Държа се на честна дума
чèстен1 -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не е способен на долни и престъпни постъпки; почтен.
Но аз съм честен човек и не мога да лъжа, нито да клеветя. Вазов. Честен в мисли, честен и в дела / чужда ми е злобата била. Н. Ракитин. Трифонците минаваха за едни от най-честните хора в селото. Ст. Ц. Даскалов. 2. Свойствен на човек, който не е способен на долни и престъпни дела. Честно лице. Честен поглед. Честна мисъл. 3. Който е съобразен с изискванията за чест (в 1 знач.). Макар че на стари години съм принуден да тичам подир говедата, не се оплаквам, защото изкарвам с честен труд хляба си. А. Каралийчев. Честна борба. 4. Диал. За жена — девствена. Още като спомена за венчавка в къщи, парливо подозрение жегна Кръстевица. Тя вярваше в думата на щерка си, че е чиста и честна. Г. Караславов. □ Честна дума (честно слово) (разг.) — израз за уверение, че казаното е вярно.See moreчèстен2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Който е на почит; почитан. И наспроти празник честни / да им пеят драги песни. П. П. Славейков. Хайде, честни отци и светли боляри, хайде на трапезата! Ст. Загорчинов.