свѐстен - единствено число, мъжки род, нечленувано свѐстния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член свѐстният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член свя̀стна - единствено число, женски род, нечленувано свя̀стната - единствено число, женски род, членувано свя̀стно - единствено число, среден род, нечленувано свя̀стното - единствено число, среден род, членувано свѐстни - множествено число, нечленувано свѐстните - множествено число, членувано
СВЀСТЕН, свя̀стна, свя̀стно, мн. свèстни, прил. 1. За човек – който действа, постъпва и разсъждава разумно, правилно, справедливо; разумен, почтен, честен. Старецът знаеше, че няма свестен човек, който да иска война. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 107. – Откога не съм говорил със свестен човек... Тука, кажи-речи, всичките ми колеги са мошеници! П. Вежинов, ЗНН, 26. Търновци и лясковци Левски напътствува да изберат един свестен представител, който е разбрал в какво положение сме в Българско. Г. Бакалов, Избр. пр, 198. – Пъди те, защото вече не е кадърен да те храни и облича. Свестен баща не пъди сина си! К. Петканов, ДЧ, 431. Иска ся да бъдем свестни в пълен смисъл и да не сме в щета на другиго. З. Петров и др., ЧБ (превод), 277.
2. Който е присъщ на такъв човек. – Ти имаш брат, което означава, никога повече да не бъдеш сам. – Не съм се оплаквал! – глезено каза Светльо. – Освен това той няма свестен характер. Н. Стефанова, ПД, 155.
3. Който е с добро качество според съществуващите представи; хубав, добър. Първата ми грижа ще бъде да си купя свестни дрехи. Откога ще почна работа? М. Грубешлиева, ПИУ, 12. – Чувай булка – рече ѝ тихо Кольо, – иди из комшиите, намери един свестен търнокоп, че нашия не го бива. Ст. Марков, ДБ, 371-372. На прашния мегдан само една по-свястна сграда – къщата на селския богаташ и кметски наместник Рангел Черпака. П. Незнакомов, СП, 32. – Я донес от онуй, свястното сирене! – провикна се дядо Настас. – Туй дето го даде, с него можеш каруца да подпираш! Тонич, ГЗМ, 16. – Ще ми докладваш от какво имаш нужда. – Щом имаме лекар, трябва да имаме и свястна амбулатория. П. Вежинов, ЗНН, 155.
4. За нещо казано, написано и под. – който е разумен, смислен, в който има смисъл. – Госпожице, не е великодушно да искате свястна мисъл от един пиян човек. Ив. Вазов, Съч. ХII, 185. – Откъде идва вашето учение? – попитах Чифчията. Старият човек едва ли можеше да ми каже нещо свястно. С. Северняк, П, 228. Искаше да раздума майка си, но беше див, не му идеше на езика свястна реч. З. Сребров, Избр. разк., 58. „Ти не заслужаваш да ти се кажат и две свестни приказки – като че го съдеше той, – но хайде, от мене да замине!“ Г. Караславов, Избр. съч., VI, 114. Щеше да ся приготви отнапред за каквото имаше да проповядва, зачтото мисляше, че трябува да ся скаже нечто свястно, а не какво му дойде наум. КН, 1873, кн. 5, 58.
5. Като същ. свестния<т> м., свестните мн. Човек, който действа, постъпва разумно, смислено. – Един луд хвърля камък в кладенеца, а хиляди свестни не могат да го извадят! Г. Караславов, ОХ, 365. Това е бедата на нашата поликлиника: по-свестните седят настрана, а по-несвестните командуват. М. Радев, СР, 38. Свестните у нас считат за луди, / глупецът вредом всеки почита: / „Богат е“, казва, пък го не пита / колко е души изгорил живи, / сироти колко той е ограбил. Хр. Ботев, Съч. 1929, 26. То е дето сватба става, / и с наздравици и песни / на вересия го опява / свестният наред с несвестни. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 94.
– Друга (остар.) форма: с в è с е н.