почтѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано почтѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член почтѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член почтѐна - единствено число, женски род, нечленувано почтѐната - единствено число, женски род, членувано почтѐно - единствено число, среден род, нечленувано почтѐното - единствено число, среден род, членувано почтѐни - множествено число, нечленувано почтѐните - множествено число, членувано
1 достоен - морален - нравствен - порядъчен - почтен - честен 2 морален - нравствен - порядъчен - почтен - етичен 3 коректен (книж.) - лоялен (книж.) - почтен - точен (прен.; разг.) - честен - свестен (разг.)See more
- 1. почтен
- - Държа на почтено разстояние
See more- - Държа се на почтено разстояние
ПОЧТЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е честен, морален, добросъвестен, безкомпромисен, неподкупен и под. и заслужава почит, уважение, доверие. Противоп. непочтен, безнравствен, неморален.
Няма почтен човек, който .. да е сигурен, че като се събуди утре, няма да си види името зацапано с една клевета. Ив. Вазов, Съч. IХ, 120. Но приветливата усмивка на Ирина го [фон Гайер] насърчи и както много пъти досега той изпита усещането, че беше приятен на това момиче, което му се струваше малко затворено и далеч по-почтено от законните съпруги на много мъже. Д. Димов, Т, 348. Генералът каза: „Дайте най-почтения, работлив и просветен българин за кмет, който да урежда по вашему новата столица“. К. Странджев, ЖБ, 69-70. — Аз ще стана почтена жена. Досега и аз те лъгах. Имах много любовници. Лъгах непрекъснато. Всички. Отсега — нов живот. М. Грубешлиева, ПП, 260. Почтен челяк лесно да го излъжеш. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 72.See more2. Който е присъщ на такъв човек. Следващият този път се оказа възрастен гражданин с грижливо гледани сиви мустаци, които придаваха на лицето му такъв почтен вид, че човек не можеше да не се отнася с уважение към него. СбСт, 353. Въпреки това Луис Ромеро мислеше сериозно, че излизането му от Испания и не много почтеният живот, който водеше, се дължеха на обществени причини. Д. Димов, ОД, 10. — Какво положение ще дадете на моето дете? — Как, какво? — Ще гарантирате ли на майка му и на него едно почтено име в обществото? Ст. Чилингиров, РК, 89. Благородният пот на ралото, почтената работа на занаятчийския стол, простата и скромна слава на честно спечеления залък, на тъмните труженици-герои не ни блазнят, плашат ни. Ив. Вазов, Съч. IХ, 148. Богатство спечелено по лош и неправеден начин пропада, а с него часто отива и спечеленото по почтен начин богатство. А. Начев, ПЖЧ (превод), 15.
3. Значителен, голям, внушителен; почетен. — Ние сме взели върху плещите си тежката грижа да снабдяваме с храна храбрата армия, която освобождава отечеството ви. И ние, както виждате, взимаме своя почтен дял в делото на великия подвиг на руския народ. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 100. Човекът, който викаше, беше хванат и доведен: изглеждаше на почтена възраст, с посивяла коса и благодушно лице. Л. Стоянов, Б, 134. Има големи писатели .., които ни подчиняват под своята власт, държат ни на едно почтено разстояние от себе си, отдето ние съзерцаваме блясъка и силата на тяхното творчество и благоговение. Б. Ангелов, ЛС, 231.