добросъ̀вестен - единствено число, мъжки род, нечленувано добросъ̀вестния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член добросъ̀вестният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член добросъ̀вестна - единствено число, женски род, нечленувано добросъ̀вестната - единствено число, женски род, членувано добросъ̀вестно - единствено число, среден род, нечленувано добросъ̀вестното - единствено число, среден род, членувано добросъ̀вестни - множествено число, нечленувано добросъ̀вестните - множествено число, членувано
1 добросъвестен - отговорен - съвестен - съзнателен 2 добросъвестен - лоялен (книж.) - почтен - съвестен - честен
ДОБРОСЪ̀ВЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който работи прилежно, съвестно, акуратно, който изпълнява задълженията си точно както трябва, както е необходимо.
А с тях, старите класически езици, макар и без сърце, изучавах ги грижливо. Защото исках да бъда добросъвестен и прилежен ученик, защото по никой предмет не желаех да имам слаб, нито дори среден успех. Т. Влайков, Съч. III, 44. Той [Кръстевич] е един не напълно осъществен български учен поради много житейски причини, той има всички качества на учен — знае езици, получил е солидно образование в Цариград и Париж, не е суетен, а упорит и добросъвестен. Т. Жечев, БВ, 140. Ако критикът на Вашето, наедно и мое дело, би показал самите недостатки на книгата ни, както прилича на един добросъвестен критик, то поблагодарил му бих и аз. Р. Блъсков, У, 1870, бр. 2, 31.See more2. Който е израз, проява или резултат на добросъвестност. И сега предаваме тая книга на читающия свят с твърдо убеждение, че той ще види в нея един добросъвестен труд. С. Радев, ССБ I, 20. Доволни от по-раншната добросъвестна татова работа и от неговата опитност, [първенците] сами са поискали нему пак да се възложи тая длъжност. Т. Влайков, Пр. I, 123. Добросъвестното отношение към труда е първото и най-ценно качество, което родителите са длъжни да развият у своите деца.
— Друга (остар.) форма: д о б р о с о̀ в е с т е н.