нетърпелѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * нетърпелѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член нетърпелѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член нетърпелѝва - единствено число, женски род, нечленувано нетърпелѝвата - единствено число, женски род, членувано нетърпелѝво - единствено число, среден род, нечленувано нетърпелѝвото - единствено число, среден род, членувано нетърпелѝви - множествено число, нечленувано нетърпелѝвите - множествено число, членувано
НЕТЪРПЕЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който няма търпение, не може много или дълго да търпи, да чака.
Хората бяха сприхави, нетърпеливи. Чукаха нервно, ядяха бързо, плащаха веднага и изскачаха навън. Г. Белев, КВА, 19. Чуваха се редки изстрели и на разни места из селото нетърпеливи бойци излизаха от домовете си, за да се притекат на помощ на сражаващите се четници. Д. Талев, И, 510. И топло е, по бързеи булки дръстят козяци, нетърпеливи овчарчета обикалят вирищата, само тъй си е ред — докато се не окъпе мечката, никой не смей да потопи снага във водата. П. Т. Тодоров, И I, 27.See more2. Който изразява нетърпение, който е изпълнен с нетърпение. Васил Вишов на няколко пъти вече подканяше детето да си вървят, но то, устремило целия си поглед в трактора, правеше само нетърпелив жест, без да продума, без да откъсне очи от чудната машина. Ил. Волен, МДС, 131. Виждаха се ясно лицата на войниците, нетърпеливите движения на конете, саблите, които проблясваха. Й. Йовков, Разк. II, 164. Беше пак неделя. Свещеникът даваше отпуск. Неговият нетърпелив глас кънтеше в продълговатия свод на черквата. Ст. Дичев, ЗС I, 87. С едри нетърпеливи крачки той забърза към първия етаж. Д. Димов, ОД, 27.