припря̀н - единствено число, мъжки род, нечленувано припрѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член припрѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член припря̀на - единствено число, женски род, нечленувано припря̀ната - единствено число, женски род, членувано припря̀но - единствено число, среден род, нечленувано припря̀ното - единствено число, среден род, членувано припрѐни - множествено число, нечленувано припрѐните - множествено число, членувано
- 1. припрян
- - Нося припряно сърце
See more- - Припряна ми е работата
ПРИПРЯ̀Н, -а, -о, мн. припрѐни.
Прич. мин. страд. от припра като прил. 1. За човек — който действа бързо, прибързано, без да изчаква, с голяма енергия, нервност или настойчивост; нетърпелив, напрегнат, нервен. Какъв припрян човек е този агроном! Винаги възбуден, нервен, нетърпелив — дали такъв си беше по приpода? А. Гуляшки, МТС, 132. Яката и припряна ханджийка .. можеше да излезе наглава и с най-тежката работа. Й. Йовков, ВАХ, 20. Син-зелен стана чичо Кольо, като научи за Нонкиния грях. Стрина Кольовица се изплаши. Какъвто е скорострелен и припрян, ей сега ще отиде на фермата да я набие. И. Петров, НЛ, 80. Осем разноцветни палатки бяха разпънати край оградата. Припрени пътници блъскаха с юмруци по вратата на вилата. Търсеха автосервиз. Ив. Остриков, СБ, 6. В този ранен час из дворищата вече се щураха припрени мъже. Потягаха каруци или коля. Ст. Марков, ДБ, 51. ● Обр. Незабравима пролет... Много рано / прозъбиха от пъпките листа, / леда разчупи ручейче припряно / и първа лястовица долетя. Бл. Димитрова, Л, 161. Но в жилите на Пантелей течеше припряна, неспокойна кръв, той не можеше да издържи и половин ден, без да заповядва. А. Гуляшки, ЗР, 15.See more2. За действие или изява на човек — който изразява нервност, напрегнатост, прибързаност. Чух припрян глас на някакъв майстор: — Кога ще докарате стъкла, другарю архитект? Бл. Димитрова, ПКС, 341. От сутрин до късна вечер се чуваха припрените викове на работниците, които разтоварваха вагоните. М. Марчевски, П, 163. Някой с трясък хласна входната врата. Чуха се припрените стъпки на Василка. М. Смилова, ДСВ, 186. Часът на свиждането изтичаше. Това се усещаше в припрените ръкостискания, в бързите задъхани думи, в безсмисленото повтаряне на едно и също нещо. Н. Драганов, ТМС, 91. Бай Ангел си припомня за припряната пукотевица на битките, за виенето на самолетите .. и замислено клати глава. Н. Хайтов, ПП, 92-93.
3. Който изисква бързо действие, налага да се направи нещо бързо, срочно, без да се отлага; спешен, неотложен. Първото нещо, което Събо усети, когато се събуди, беше, че е спал дълго тежък сън и е закъснял за някаква припряна работа. Ст. Загорчинов, ДП, 141. Даром той нищо не даваше .. Но при такава припряна нужда му услужваше. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 88. — По каква работа ви викат? — Не знам — усмихна се пресилено Матейчо. — Снощи я [телеграмата] получих, трябва да е много припряна работа — веднага да се явя. В. Нешков, Н, 453. Караджов .. се обеща да преведе един хубав разказ .. и да го донесе сутринта .. На заранта той ми съобщи .., че не може нищо да стори поради други припряни работи. Ив. Вазов, Съч. IХ, 200.
4. Като същ. припрени<те> мн. Хора, които действат бързо, прибързано, без изчакване, с голяма нетърпеливост и настойчивост. На гара Соколово чакахме един час. Понеже мама беше от припрените, доведе ни по-рано на гарата, да не сме изпуснели трена. К. Калчев, ПИЖ, 100. Даме Груев .. се намирал в заточение. Надделели припрените: на З януари по обед тайният солунски конгрес решил: Въстание! Хр. Бръзицов, НЦ, 251. Между бабаитите на Хаджи Дамба се намерили неколцина припрени, които без команда изпразват пушките върху чакъровци и овреме издават пусията. Н. Хайтов, ПП, 42.