обеза̀телно -
1 сигурно - безусловно - непременно - обезателно (книж.)2 необходимо - обезателно (книж.) - задължително - наложително
ОБЕЗА̀ТЕЛНО. Книж. Нареч. от обезателен; непременно, задължително. See more
ОБЕЗА̀ТЕЛНО. Книж. Нареч. от обезателен; непременно, задължително.