облѝчам - първо лице, единствено число, сегашно време облѝчаш - второ лице, единствено число, сегашно време облѝча - трето лице, единствено число, минало свършено време облѝчаме - първо лице, множествено число, сегашно време облѝчате - второ лице, множествено число, сегашно време облѝчат - трето лице, множествено число, сегашно време облѝчах - първо лице, единствено число, минало несвършено време облѝчахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време облѝчахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време облѝчаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време облѝчаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време облѝчай - второ лице, единствено число, повелително наклонение облѝчайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение облѝчащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие облѝчащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие облѝчащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие облѝчаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие облѝчащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие облѝчащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие облѝчащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие облѝчащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие облѝчащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие облѝчайки - деепричастие облѝчал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие облѝчалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие облѝчалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие облѝчала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие облѝчалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие облѝчало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие облѝчалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие облѝчали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие облѝчалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие облѝчан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие облѝчания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие облѝчаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие облѝчана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие облѝчаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие облѝчано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие облѝчаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие облѝчани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие облѝчаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОБЛЍЧАМ, -аш, несв; облека̀, -чèш,
мин. св. обля̀кох, облèче, прич. мин. св. деят. обля̀къл, -кла, -кло, мн. облèкли, св., прех. 1. Слагам, поставям върху тялото си, на себе си дреха, облекло; надявам, навличам. Евреинът стана и почна да облича оръфаното си зимно палто. Д. Димов, Т, 226. — Чувай, какво ще ти поръчам. Когато тръгнеш у лелини, не обличай онуй тясно тънко елече, сърменото. А. Каралийчев, ЛС, 8. Никога не обличай на дете нито влажни, нито студени дрехи. Й. Груев, КН 7 (превод), 85. Майка на Райна думаше: / — Събличай рокля венчална, / обличай рокля моминска / да та с Кольо венчайем! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 200.See more2. Помагам на някого да си сложи дрехи. А вътре в къщи, в стаята, където обличаха Тиха като булка, никой не беше останал освен нея. Й. Йовков, СЛ, 175. Той е тук за пръв път на равни начала, без ординарец, който да го облича и съблича. Л. Стоянов, Х, 107. — Катинке, де Николча да го видим? — Парашкева го облича сега, отвърна г-жа Никифорова. Ив. Вазов, Съч. ХII, 36. Сутрин се излежаваше до късно. Когато ѝ [на дъщерята] омръзнеше лежането, майката отиваше при нея, обличаше я, сресваше ѝ косата. СбХ, 100.
3. Снабдявам някого с облекло, осигурявам облеклото на някого. Още няма магазини за вълнен трикотаж,.. Затова мама плете и облича цялото село. В. Хинкова, ЛНМ, 8. Крепостният свещеник принадлежеше на болярина, който го хранеше и обличаше. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 89. Славното минало никак не топли сега бедния гръцки народ, а пък живописната природа топли, храни и облича швейцарците. Ал. Константинов, Съч., 94. Рекла му [майката]: недей се кахъри, синко, харизвам ти едно от двете си лозя и, ако залягаш да го работиш, доволно е да те хране и да те облича. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 71. Чува майкя девет мили сина, / чувала ги у скъпи години: / с урка прела, та ги е ранила, / с игла шила, та ги обличала. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 72. ● Обр. Гъсти гори от дъб и габър обличаха склоновете на южните стръмни урви. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 41. Широкият Троянски проход зафаща и криволичи между зелена габърова гора, която облича цялата планина тъдява. Ив. Вазов, Съч. VII, 86. Цяла Рила е облечена в облаци. БД, 1909, бр. 21, 1.
4. Прен. Поставям обвивка, покритие върху нещо. В едно такова дюкянче я открих. Обличаше копчета. К. Видински, НСП, 34. За да се избегнат пакостите, които причиняват тия пакостливи животинки [белите мишки], обличат с тенекия,.. вътрешността на мястото, дето са отгледват и хранят. Ч, 1875, бр. 1, 38. Обличам мебели. // Разг. Облицовам. Обличам проводник.
5. Прен. Придавам нов вид, форма на нещо, покривам истинската същност на нещо с нещо друго. Богатството, амбицията и надпреварването обличаха действителната нужда с баснословен блясък и лукс: явяваха се коне, които можеха да се впрегнат и в царска колесница. Й. Йовков, Разк. III, 149-150. И работничката с разпилените на раменете коси му се струваше още по-привлекателна поради загадката, с която той я обличаше. Б. Болгар, Б, 16. Реката е подпомагала живота им [на хората], ето простата истина, която ти обличаш във вълшебства. Д. Фучеджиев, Р, 156. Целият ѝ [на Мария] живот беше оплетен с мрежа от формули, с които обличаше и маскираше нищожеството, паденията и глупостите на хората, между които живееше. Д. Димов, Т, 42.
6. Прен. Обикн. с предл. в и същ. д у м и, ф о р м и и под. Давам словесен или друг израз на мисъл, чувство, идея и др.; изразявам. Ясната си и смела мисъл Симеон облича в шеговито закачливи фрази и в ироничното си отношение спрямо учения император Лъв VI Философ. ТВ I, 74. Той ги [правилата] беше запомнил добре, защото Цолов умееше да ги облича в точни изрази, стегнати и кратки, като поговорки. Й. Йовков, Разк. I, 185. Шилер обича често да облича силни страсти в прости думи и, обратно, в прости казани слова — силни усещания. Ст. Грудев, АБ, 54. Своето мистично чувство човек е обличал в най-различни представи, които са отговаряли на културното ниво на времето. ПН, 1932, кн. 3, 34. Назначението на поезията е — да обли- ча в думи и образи сичко онова, що е прекрасно и интересно в природата и в человека. Ч, 1871, кн. 16, 496. обличам се, облека се I. Страд. от обличам. Предсказанията на оракулите, разговорите на мъдреците се обличали в гатанки. Б. Ангелов, ЛС, 79. II. Възвр. и взаим. от обличам във 2 знач. Захвърлих преждата и започвах трескаво да се обличам. М. Гръбчева, ВИН, 250. Старецът започна да се облича несръчно, като пъшкаше, сякаш всяко движение му причиняваше болка. Г. Караславов, Т, 43. III. Безл. облича се, облече се. — Джамедан,.. Облича се над кошулята. СбНУКШ ч. III, 275.
ОБЛЍЧАМ СЕ несв.; облека̀ се св., непрех. 1. Обличам хубави и по-различни, не обикновените и всекидневни дрехи; нагласявам се, натъкмявам се. Най-после [Нона] реши, че новите дрехи не ѝ стоят хубаво, освен туй за едно ходене до Сеново не заслужаваше да се облича толкоз. Й. Йовков, ЧКГ, 117. — Няма какво да се обличаме! Нас няма кой да ни харесва! А. Наковски, МПП, 49.
2. Обикн. с обст. поясн. за начин. Присъщо ми е да нося някакви дрехи, да използвам някакво облекло, да подбирам по определен начин дрехите си. Обличали се [траките] с ленени и конопени дрехи. Ист. V кл, 1980, 30. Брат ми наистина беше човек на живота — хапваше си, сръбваше си и се обличаше според тогавашната мода. К. Калчев, ПИЖ, 96. Радко. Та той беше богат, обличаше се хубаво — със смачкана, понакривена и от хубаво сукно шапка, с небрежно поизкривен колан, с модни „шпиц“ обувки. Ил. Волен, МДС, 22. Жените се обличаха еднакво. Почти всички ходеха със старомодни кокове,.. Обличаха се лете в басма и зиме в бархет. М. Грубешлиева, ПП, 33. Тук женскийт пол, както ся види, има да усъвършенствува европейските моди. Търновките ся обличат като немки и францужанки. ЦВ, 1859, бр. 442, 2.
3. Осигурявам облеклото си. Ще дигне глава сиромашията, селени, и ще се тури такъв ред, че който работи, да има да яде, да се облича и да изучва чедата си. А. Страшимиров, К, 27. Средната им работна заплата беше толкова ниска, че не стигаше даже за прехраната на семействата им, нежели да се облекат прилично. Сл. Трънски, Н, 22.
4. Диал. За птиче — покривам се с пера, израстват ми пера; оперушинвам се (Н. Геров, РБЯ).
◊ Обличам / облека в длъжност някого. Остар. Книж. Давам на някого някаква длъжност, удостоявам някого с някаква длъжност. Султанът облича в длъжността велики везир и в длъжността шеихюлислям лицата, които неговото високо доверие намира за нужно да повика за това. Лет., 1909, 102. Обличам / облека расото. Ставам монах (монахиня) или свещеник; покалугерявам се или се запопвам. Обличам / облека с власт някого. Книж. Давам някому права, пълномощия да управлява. Обличам / облека с доверие някого. Книж. Доверявам се някому; гласувам някому доверие.
— Друга (остар. и диал.) форма: о б л а̀ ч а м.