намъ̀квам - първо лице, единствено число, сегашно време намъ̀кваш - второ лице, единствено число, сегашно време намъ̀ква - трето лице, единствено число, минало свършено време намъ̀кваме - първо лице, множествено число, сегашно време намъ̀квате - второ лице, множествено число, сегашно време намъ̀кват - трето лице, множествено число, сегашно време намъ̀квах - първо лице, единствено число, минало несвършено време намъ̀квахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време намъ̀квахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време намъ̀кваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време намъ̀кваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време намъ̀квай - второ лице, единствено число, повелително наклонение намъ̀квайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение намъ̀кващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие намъ̀кващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие намъ̀кващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие намъ̀кваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие намъ̀кващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие намъ̀кващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие намъ̀кващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие намъ̀кващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие намъ̀кващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие намъ̀квайки - деепричастие намъ̀квал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие намъ̀квалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие намъ̀квалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие намъ̀квала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие намъ̀квалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие намъ̀квало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие намъ̀квалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие намъ̀квали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие намъ̀квалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие намъ̀кван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие намъ̀квания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие намъ̀кваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие намъ̀квана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие намъ̀кваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие намъ̀квано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие намъ̀кваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие намъ̀квани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие намъ̀кваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАМЪ̀КВАМ1, -аш, несв.; намъ̀кна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. намъ̀кнат, св., прех. Разг. 1. Вмъквам, пъхвам нещо някъде; навирам1, въвирам, мушкам, натиквам1, намушквам, набутвам. — Че ние да похапнем при „Кладенчето“ не е зле,.. — каза той — като намъкваше пак павурчето в дисагите. Ив. Вазов, Съч. ХV, 56. Огледах се внимателно и като не забелязах никаква опасност, намъкнах куфара си в първия трамвай за гарата. Хр. Пелитев, ХО, 96. Очукаха останалото парче, пробиха с длето една дупка на ръката на войника [от паметника] и му намъкнаха берданата. Чудомир, Избр. пр, 132.See more2. Вмъквам, внасям някъде много неща или нещо в голямо количество; надомъквам, надонасям. И ся впусна вътре в подвода, но пръст и дрехи, които бяха намъкнали подире си избягналите, го възпираха. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 133. Намъкнал е в двора цяла кола камъни.
3. Разг. Неодобр. Донасям, докарвам много неща или довеждам мнозина, които се преценяват като нежелателни, излишни; надомъквам, надовличам, навличам. Намъкнал е отнякъде изпочупени велосипеди, за да ги поправя. Δ Защо намъкна тук тези вехтории? намъквам се, намъкна се страд. намъквам си, намъкна си възвр.
НАМЪ̀КВАМ СЕ несв.; намъ̀кна се св., непрех. Разг. 1. Вмъквам се, пъхам се в нещо тясно или между други неща; навирам се, въвирам се, напъхвам се, набутвам се. Огнянов се намъкна в едно от тия леговища на диви зверове. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 174. Великанът и великанчето се намъкнали в бъчвата. Ран Босилек, Р, 126. Стана от миндера, на който лежеше, и озадачено се огледа — това пък какво значеше? За всеки случай той се намъкна в долапа. Б. Несторов, СР, 262. Къртицата я [лисицата] усети и се намъкна в най-дълбокото си скривалище. П. Бобев, ГЕ, 98. ● Обр. Небето над върхарите е светло.. Но сред дърветата се намъква плътна здрачина. М. Яворски, ЕСВ, 101.
2. Пренебр. Влизам някъде, обикн. неканен или непредвидено, без особена нужда и под. Докато да си отдъхнем, в канцеларията се намъкна председателят на градското бюро с някаква тлъста и мазна персона. Г. Караславов, Избр. съч. II, 313. Минаха край кебапчийницата,.., завиха край една фурна с наредени топли и ухилени симити,.. и се намъкнаха в една дрехарница. Чудомир, Избр. пр, 177. Връща се той вкъщи и веднага се намъква в мазето. В. Чертовенски, Ст, 1965, бр. 1005, 2. След него се намъкна в кабинета ми главният счетоводител. ВН, 1960, бр. 2651, 4. // Пренебр. Влизам, установявам се в някаква група, колектив, в среда, общество, обикн. незабелязано, тайно; вмъквам се. Още го [Матейчо] виждам — ей такова момче,.. Косицата му — сламена, ризката — конопена,.. Не бяхме забелязали кога се е намъкнало в отреда. А. Каралийчев, СР, 117. Павликянската секта беше захванала отначало да се намъква помежду българските селения. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 244.
НАМЪ̀КВАМ2, -аш, несв.; намъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. намъ̀кнат, св., прех. Разг. Навличам2; надявам, нахлузвам. Въз шопските бели абени гащи и долактянка беше намъкнал шаячево късо сетре. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 189. Горкото дете! То намъква дебелия пуловер, нахлузва калците и шушоните и излиза. Н. Стефанова, ОС, 63. Едва намъкнах чорапите и обувките на краката си. К. Митев, ПБ, 308. намъквам се, намъкна се страд. намъквам си, намъкна си възвр. Намъквам си пуловер.
НАМЪ̀КВАМ СЕ несв.; намъ̀кна се св., непрех. Разг. Обличам се с много дрехи; навличам се. Така съм се намъкнала с дрехи, че едвам се изкачвам по стръмнината.