обнадежда̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време обнадежда̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време обнадежда̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време обнадежда̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време обнадежда̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време обнадежда̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време обнадежда̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време обнадежда̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време обнадежда̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време обнадежда̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време обнадежда̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време обнадежда̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение обнадежда̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение обнадежда̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обнадежда̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие обнадежда̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие обнадежда̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обнадежда̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие обнадежда̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие обнадежда̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие обнадежда̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие обнадежда̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие обнадежда̀вайки - деепричастие обнадежда̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие обнадежда̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие обнадежда̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие обнадежда̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие обнадежда̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие обнадежда̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие обнадежда̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие обнадежда̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие обнадежда̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие обнадежда̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие обнадежда̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие обнадежда̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие обнадежда̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие обнадежда̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие обнадежда̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие обнадежда̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие обнадежда̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие обнадежда̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОБНАДЕЖДА̀ВАМ, -аш, несв.; обнадеждя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Правя, предизвиквам у някого да се появи надежда, вдъхвам, будя у някого надежда; обнадеждвам. През май 1797 г. отцепникът [Пазвантоглу] действително преустановил явни връзки с главатарите из средна Северна България. Това обнадеждило централната власт. В. Мутафчиева, КВ, 154. Тази мисъл ме вълнуваше, обнадеждаваше ме и аз вървях след заточениците ободрен. Ст. Дичев, Р, 36. — Вашите [на Бешков] карикатури не обезверяват, а обнадеждават. Ал. Гетман и др., СБ, 160. Той [Страшимиров] скоро изживя покрусата си от войната и отново тръгна със своите сказки между народа да утешава и обнадеждава. СбАСЕП, 114. Показах ги [трите сборника] на г-на Иречека.. и го попитах: дали не бих получил някоя субсидия, за да напечатам кое-годе от тези трите. Той мя обнадежди и ми каза да подам прошение за пословиците. П. Р. Славейков, ПХС, 39. обнадеждавам се, обнадеждя се страд. и взаим.See moreОБНАДЕЖДА̀ВАМ СЕ несв.; обнадеждя̀ се св., непрех. Изпълвам се с надежда; обнадеждвам се. — Човек не може, като търси друг изгубен човек, да не го намери по някое време. Макар че ние със Стоилът, като търсехме с фенера, много не се обнадеждавахме! Й. Радичков, К, 58. Навсякъде бяха възобновени стари комитети, заглъхнали след обесването на Левски. Селяните отново се обнадеждиха. Д. Марчевски, ДВ, 118. Четите, които минали по Балкана, развълнували старо и младо. Сиромасите се обнадеждили, а турците съвсем изгубили ума си. Ст. Дичев, ЗС I, 539.