отча̀йвам - първо лице, единствено число, сегашно време отча̀йваш - второ лице, единствено число, сегашно време отча̀йва - трето лице, единствено число, минало свършено време отча̀йваме - първо лице, множествено число, сегашно време отча̀йвате - второ лице, множествено число, сегашно време отча̀йват - трето лице, множествено число, сегашно време отча̀йвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отча̀йвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отча̀йвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отча̀йваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отча̀йваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отча̀йвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отча̀йвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отча̀йващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отча̀йващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отча̀йващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отча̀йваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отча̀йващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отча̀йващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отча̀йващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отча̀йващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отча̀йващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отча̀йвайки - деепричастие отча̀йвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отча̀йвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отча̀йвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отча̀йвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отча̀йвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отча̀йвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отча̀йвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отча̀йвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отча̀йвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отча̀йван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отча̀йвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отча̀йваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отча̀йвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отча̀йваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отча̀йвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отча̀йваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отча̀йвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отча̀йваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТЧА̀ЙВАМ, -аш, несв.; отча̀я, -а̀еш,
мин. св. отча̀ях и (диал.) отча̀ям, -а̀яш, мин. св. -а̀ях, св., прех. Ставам причина, правя някой да изпадне в отчаяние. — Мизерията и грижите го отчайваха.. от дълго време. Ив. Вазов, Съч. ХII, 38. Писмата.. го отчайваха, войната нямаше край. Й. Йовков, Разк. III, 18. Добрите ѝ думи го сърдеха и той ръмжеше или се подсмиваше обидно и това нараняваше повече Станка и я отчайваше. Елин Пелин, Съч. III, 152. Вестта, че са ни избили до сетния човек, ще отчае българите от целия този край! Ст. Дичев, ЗС I, 498. Първите няколко изстрела съвсем ме отчаяха. Уж стрелях отблизо, уж насочвах пистолета,.., а вместо в мишената куршумът удряше на цял метър от нея. М. Гърбчева, ВИН, 169. отчайвам се, отчая се страд.See moreОТЧА̀ЙВАМ СЕ несв.; отча̀я се и (диал.) отча̀ям се св., непрех. Изпадам в отчаяние. Невястата му, която ясно виждаше и усящаше голотата и немотията вкъщи, не се кахъреше и не се отчайваше от това. Т. Влайков, Съч. II, 101. Анастаси отведнъж разбра това и както става с всички хора, които отдалеч си представят някоя работа много лесна, почувствува, че се отчайва. Ем. Станев, ИК I и II, 329. — Бях се измъчил, отчаял се бях. Баща ти навсякъде се заканваше да ме уволни. Й. Йовков, М, 96. Откакто умря жена му, той се промени, отчая се и почна да пие. Елин Пелин, Съч. I, 20. Ако да не бяха поетите, ние трябваше да се отчаяме за нашето бъдеще. Ив. Вазов, Съч. ХI, 55.