обусловѐност - единствено число, нечленувано обусловеността̀ - единствено число, членувано обусловѐности - множествено число, нечленувано обусловѐностите - множествено число, членувано
1 зависимост - обусловеност (книж.) - свързаност - връзка - взаимовръзка (книж.) - взаимозависимост (книж.) - взаимообусловеност (книж.)
ОБУСЛОВЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отношение на свързаност между две неща, явления, при което едното се съотнася към другото като причинно зависимо от него или подчинено на него. За „Ръка Илиева писа“, „Празник в Бояна“ и „Ивайло“ бяха публикувани рецензии и статии, но почти никой от авторите не подири взаимната връзка и обусловеност между тези три така характерни творби. Е. Каранфилов, Б III, 230.