опа̀звам - първо лице, единствено число, сегашно време опа̀зваш - второ лице, единствено число, сегашно време опа̀зва - трето лице, единствено число, минало свършено време опа̀зваме - първо лице, множествено число, сегашно време опа̀звате - второ лице, множествено число, сегашно време опа̀зват - трето лице, множествено число, сегашно време опа̀звах - първо лице, единствено число, минало несвършено време опа̀звахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време опа̀звахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време опа̀зваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време опа̀зваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време опа̀звай - второ лице, единствено число, повелително наклонение опа̀звайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение опа̀зващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опа̀зващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие опа̀зващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие опа̀зваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опа̀зващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие опа̀зващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие опа̀зващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие опа̀зващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие опа̀зващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие опа̀звайки - деепричастие опа̀звал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие опа̀звалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие опа̀звалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие опа̀звала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие опа̀звалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие опа̀звало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие опа̀звалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие опа̀звали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие опа̀звалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие опа̀зван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие опа̀звания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие опа̀званият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие опа̀звана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие опа̀званата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие опа̀звано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие опа̀званото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие опа̀звани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие опа̀званите - множествено число, членувано, страдателно причастие
See more
ОПА̀ЗВАМ, -аш, несв.; опа̀зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Успявам да попреча нещо да бъде повредено, разрушено, унищожено или изгубено; запазвам. Ето, връщам се от Криводолската махала, където събрах жените и им говорих как да опазят разсада. Л. Александрова, ИЕЩ, 272. Селска кал цвъртеше в нозете ни — отначало пазехме чистите си обуща, а после тръгнахме направо, защото бе невъзможно да ги опазим. Ст. Сивриев, ЗСБ, 240. Дигите опазват равнината от наводнения. Δ Някъде чорбаджиите са давали големи откупи, за да опазят селището си от башибозука.
2. Успявам да запазя, съхраня живота, сигурността на някого. Първото нещо, което съобрази Чобана,.., беше как да опази младите, ако днес или утре дойде лют и сърдит Яначко. С. Северняк, П, 44. Да, затова е слязъл в село! Хорото да води — и то с мене! И затова хортува така пред всички — мене да опази от людски думи, никой да не знае, че три нощи е нощувал при нас. П. Спасов, ГЛЗЗ, 21. За нас друг изход нямаше. Трябваше на всяка цена да опазим хората, които придружавахме. Н. Драганов, ТМС, 121. Дай ми, боже, чест добра, / опази ме здрав и цял. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 244.
3. Успявам да направя нещо да продължи да съществува, да остане, да не изчезне; запазвам, съхранявам. Противоп. изгубвам. Балканското население е могло да опази непокътната своята народност и поради това още, че е било по-заможно. Б. Пенев, НБВ, 7.
4. Успявам да запазя, съхраня някакво отношение, чувство или качество. Невъобразимо трудно е да успееш, като едновременно с това опазиш честта и достойнството си. О. Василев, ЖБ, 203. Отколе / е имало и пак ще има, знам — / сърца, които и без твойта [на старостта] воля / докрай опазват юношески плам! НК, 1958, бр. 8, 2.
5. Успявам да задържа нещо като своя собственост, притежание; запазвам. То [скандинавчето].. не се предаде,.., изправи се на крака, стъпи върху монетата и отчаяно се запретна да я опази за себе си. Ал. Бабек, МЕ, 39. Девети септември 1944 година свари Драгия Вълков член на Народния съюз „Звено“.. Това му даде възможност да опази немалка част от богатството си. Ст. Марков, ДБ, 149. Пък и малка беше земята.. Мъчно можеше да я опази независима. Заеми и дългове, дългове и заеми — това бяха пранги на краката му, спъваха го. А. Гуляшки, МТС, 179.
6. Само св. Пазя, охранявам напълно, докрай. — Ще гледа и ще пази той къщата, — обажда се тато. — И дано я опази! Т. Влайков, Пр I, 248. Едвам преди един час бяха забележили, че Дорослава е липсвала от затвора .. не можахме да я опазим. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 142. „Вижда се, че дядо Васил не ще може да опази нашата градина, затуй предлагам да го сменим с друг.“ Сп. Кралевски, ВО, 95. Пазя да не мине Слава. — Е, опази ли го? — Опазих зер, там, където аз пазя, там и пиле не прехвръква. Сл. Трънски, Н, 160.
7. Индив. Спазвам. Елементарна истина е, че всяка група от обществени деятели е длъжна да обяви ясно в името на какви начала ще се бори.. Това беше предварително условие за появяването на БСД партия; това е условието, което трябва да опазва и БСД съюз. Г. Георгиев, Избр. пр, 9. Да се поставят ясно принципите, да им се даде фактическо оправдание, ето второто условие, което в. „Другар“ трябва да опази в полемиката си с нас. Г. Георгиев, Избр. пр, 12. опазвам се, опазя се страд. и възвр. Граница и жена не се опазват, ако Господ ги не пази. А. Дончев, СВС I, 66.
ОПА̀ЗВАМ СЕ несв.; опа̀зя се св., непрех. 1. Успявам да се предпазя от някого или нещо, което е вредно, лошо, опасно. Не пропусна да ги напътиш..; как да се опазят от предатели и врагове. Н. Никифоров, ПВ,21. Опазих се от грипа с гълтане на много витамини. ● В най-тежките си часове Византия все намираше сили да се бори, да се опази. Й. Вълчев, СКН, 160.
2. Успявам да остана цял, невредим; запазвам се. В последния момент клекнах, та се опазих да не ме удари топката.
◊ Боже опази!; Опазил ме Бог (Господ)! Разг. 1. Възклицание при опасение, че може да се случи нещо неприятно. —