отгова̀рям - първо лице, единствено число, сегашно време отгова̀ряш - второ лице, единствено число, сегашно време отгова̀ря - трето лице, единствено число, минало свършено време отгова̀ряме - първо лице, множествено число, сегашно време отгова̀ряте - второ лице, множествено число, сегашно време отгова̀рят - трето лице, множествено число, сегашно време отгова̀рях - първо лице, единствено число, минало несвършено време отгова̀ряхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отгова̀ряхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отгова̀ряха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отгова̀ряше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отгова̀ряй - второ лице, единствено число, повелително наклонение отгова̀ряйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отгова̀рящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отгова̀рящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отгова̀рящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отгова̀ряща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отгова̀рящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отгова̀рящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отгова̀рящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отгова̀рящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отгова̀рящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отгова̀ряйки - деепричастие отгова̀рял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отгова̀рялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отгова̀рялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отгова̀ряла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отгова̀рялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отгова̀ряло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отгова̀рялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отгова̀ряли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отгова̀рялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 отговарям - обаждам се - отзовавам се - откликвам 2 отговарям - отвръщам 3 отговарям (на нещо) - хармонирам (книж.) - съответствам (на нещо) - кореспондирам (книж.) - връзвам се (разг.)
- 1. отговарям
- - Ни черно, ни бяло, не отговарям
See more- - С половин глас, отговарям
- - С половин уста, отговарям
ОТГОВА̀РЯМ1, -яш, несв.; отгово̀ря, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Давам отговор, казвам, съобщавам нещо във връзка със зададен въпрос, с направено питане; отвръщам. — Студено ли ти е? — извиках му. Тоя път той ме чу и кротко и тихо отговори: — Не. Гладен съм. Й. Йовков, Съч. II, 71. Ако някой познат или връстник го запиташе, как е, добре ли е, кога е дошъл — нему се струваше, че тия въпроси са хитри изследвания и той отговаряше виновно. Елин Пелин, Съч. III, 50. — Сега слушай хубаво, какво те питаме.., та което чуеш, на него да отговаряш. Ив. Вазов, Съч. VIII, 78. Ами нещо много здраве не прати ли, не заръча ли нещо?„ — ги питаме. — “Нищо не е пратил и за нищо не е заръчал„, отговарят те. Т. Влайков, Съч. II, 37. Кога ще да отговаряш на трудно питане, трябва всякога напред да размишляваш. Псих. 1861, 18. Кажи, мари, с кого си одила.“/ А тя си му тихом отговаря:/ „Ще ти кажа, че грижа ли ма е.“ Нар. пес., СбНУК, 5.See more2. Говоря, излагам знанията си при изпитване, на изпит. Но най-лошото беше — мислеше си Филип, — че Катя винаги отговаряше за шестици. П. Стъпов, ГВ, 47. — Още сега, веднага ще ѝ поправите бележката! — Ще я вдигна втори път и ако отговори. Елин Пелин, Съч. IV, 258. Кога се изпитоват учениците, не трябва да се карат да отговарят по книгата наизуст. К. Смирнов, З, III. Сега на екзаменът отговорих на всичките науки най-добре от всичките ученици, что са в тоя клас. АНГ I, 356.
3. Пиша някому по повод на получено негово писмо. Когато си спомняше [Нона] за живота си в Швейцария, за разходките и разговорите си с Жан,.. дори когато тук четеше писмата му и му отговаряше, струваше ѝ се, че всичко туй се отнася към друг живот. Й. Йовков, ЧКГ, 101. Тя им бе писала, че се е венчала с един местен чиновник — общински писар — после се бе омълчала и не отговаряше на писмата им. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 38. Пиша ви повторно и ви моля да ми отговаряте по-често. К. Калчев, ПИЖ, 183. На писмото ми, с което ви предлагах да ви платя на 1-ий януари половината от дълга си, а за половината да ма чакате още един месец — вие ми не отговорихте. Хр. Ботев, Съч. 1929, 407. Преди една неделя получих писмо от Гера Нешев, на което не съм още отговорил, та Ви са моля да му кажете много здраве. АНГ I, 451.
4. Откликвам с думи на нечии думи; отвръщам. — Хубави места, нане Митре, — казвам аз на коларя. — Е, що ли им е хубавото, — отговаря безучастно нане Митре. Елин Пелин, Съч. IV, 105. А върху лицето на непознатия се яви не весела, а тъжна и срамежлива усмивка.. и всеки път, когато момата минаваше край него, той ѝ пошепваше нещо. Тя не му отговори ни веднъж. Й. Йовков, ВАХ, 15-16. // Обаждам се, отзовавам се, откликвам при повикване. — Марийке! Момиче мари! Но никой му не отговори. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 192. — Милчевски въведе Нона в станцията и когато тя седна на един стол, той и каза: — Лоши новини.. Говорих тази сутрин по апарата, а сега не ми отговарят, може жицата да е прекъсната. Й. Йовков, ЧКГ, 272.
5. Разг. Възразявам, противореча на по-стар или уважаван човек; отвръщам. Ния мълчаливо, смирено се подчиняваше на нейните нареждания и свекървата доста се почуди в себе си, че не срещаше никаква съпротива, ала скоро младата снаха започна все по-често да отговаря на нейните заповеди: — Да, майко. Знам. Д. Талев, ПК, 12. — Ти дъргляко, простако, мужико,/ как ти смееш да ми отговаряш. Н, 1882, кн. ХI и ХII, 921. Хао Ли застана твърдо/ и извика просълзен:/.. Той защо удари Чен?/ — Ти ли ще ми отговаряш? / — разяри се Ям-Ям-Ям. Ив. Радоев, КХЛ, 15.
6. Реагирам на някакво действие, предизвикателство и под. по определен начин; отвръщам. Челото на професора се набръчка, а в сърцето му изплува мисълта, че на обичта трябва да отговори с обич, на доверието — с доверие! А. Наковски, МПП, 70. Обичам една млада девойка, която отговаря на любовта ми с гореща нежност. М. Балабанов, С (побълг.), 127. Азе минах и ти рекох,/ и ти рекох „добър вечер“, / ти ми нищо не отговори. СбВСтТ, 699. отговарям се, отговоря се страд. Но Цолов не се задоволи с това и още на много въпроси трябваше да му се отговаря. Й. Йовков, Разк. I, 189. Очите на Соколов засвяткаха. Той не очакваше и не бе привикнал така да му се отговаря от селянин. Н. Попфилипов, РЛ, 126. отговарям си, отговоря си възвр. и взаим. Понякога.. той се отбива в училището да поговори с учителите.. и да раздрънка скелета, доставен с научна цел.. — Дали е на богат, или на сиромах? — пита той учителя и сам си отговаря. — Трябва на сиромах да е. Елин Пелин, Съч. IV, 261. „Ах, Райко, Райко,.. що не отвори портите!“ — въздъхна Момчил и бързо мина през ума му за десети път може би мисълта, че Райко е минал към врага .. Ала веднага сам си отговори: „Не, не е такъв Райко.“ Ст. Загорчинов, ДП, 485. Магдалина с арнаутина вървяха заедно, като сегиз-тогиз разменяха мимически движения, с които си отговаряха на неразумни въпроси. Ив. Вазов, Съч. ХII, 29.
ОТГОВА̀РЯМ СЕ несв.; отгово̀ря се св., непрех. Остар. и диал. Отговарям1. А пък като си войник — нищо не бива да кажеш и да се отговориш. Само мълчание!. Т. Влайков, Съч. VI, 380-381. — Побратиме, не сте ли виждали и чували за едного на имя Васил. Секий му ся отговаряше: — Не знам братко. Ил. Блъсков, ИС, 45. Завчера правихме изпитание.. Учениците ся отговориха по- добре отколкото ся надеях. АНГ I, 384. Благодарно ся отговарям на вашето честно писмо от 4 текущаго. АНГ I, 111. Кога го питах за урок, не можеше да ся отговори, както ми другите ся отговаряхме. С. Радулов, НД, 91. Казвам ви, господине, че видях и патих докато накарам девическата ѝ скромност да ся отговори благосклонно на любовта ми. М. Балабанов, С (побълг.), 151.
ОТГОВА̀РЯМ2, -яш, несв., непрех. 1. Поемам, нося отговорност. Гороломов се развесели. — Карай, Иване, не бой се! — провикна се той. — Хората с компас в морето се оправят, че ний ли няма да се оправим тука. Карай, аз отговарям! Й. Йовков, ПГ, 18. — Поверявам го на тебе. Ти отговаряш за него, разбираш ли? За здравето му, за живота му, за всичко! П. Вежинов, ЗЧР, 23. — Да владееш една рая — то е да пазиш и да береш грижата на цяло стадо хора. Да знаеш, отговаряш за него и тука на земята, и горе на небето. П. Ю. Тодоров, Събр. съч. II, 348. И тя е като мен вдовица, деца нямаме и за всичко отговаряме единствено пред себе си. Л. Станев, ПХ, 126. — Момче, опичай си ума, че не отговарям... Бой ще ядеш! Елин Пелин, Съч. I, 49. Забранено е да ся туря в писма хартийна, златна и сребърна монети така и всяко нещо със стойност; за такива писма, в случая ако би да пропаднат, пощенското управление не отговаря. Лет., 1869, 45.
2. Получавам възмездие за нещо. На другия ден хаджи Сяро намери под кофата на герана друга книжка. Докато четеше ръцете му затрепераха: „Чорбаджи, сега вече ще действуваме както намерим за добре. Народът държи сметка! Всеки ще отговаря според делата си!“ Д. Марчевски, ДВ, 106. — Вие ще отговаряте за вашето противение! Тоя убиец се дири по изричната заповед на негово величество княза! Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 201. На онзи свят кой ще отговаря за греха ми пред господа?.. Да върша самичък и да си отговарям самичък. Отго- варяне за всичко има. П. Ю. Тодоров, Събр. пр II, 368.
ОТГОВА̀РЯМ3, -яш, несв.; отгово̀ря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Съответствам, подхождам на нещо, удовлетворявам нещо. Той разпрегна конете и влезе в кръчмата тежко, прилично, както отговаряше на името и богатството му. Й. Йовков, ВАХ, 32. В неговите широки кръгли очи.. имаше загадъчен, странен и чуден поглед, който не отговаряше на силата, що излъчваше неговата осанка. Елин Пелин, Съч. IV, 59. На цвета на обувките отговаряше и цвета на чорапите. Ст. Чилингиров, ХНН, 128. Най-важната задача е да се постави училището на оная висота, на която трябва да стои, за да отговори на изискванията, които му се възлагат. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 114. Обществото наченва своите действия с братско приветствие към всички човеколюбиви общества, като ги моли да поддържат с братското си съчувствие и съдействие човеколюбивите му намерения, за да може напълно да отговори на назначението си. НБ, 1876, бр.17, 66. Твърде много е важно това, щото храната да отговаря на възрастта и на работата на човека. Ч, 1875, кн. 6, 263.