запѝтвам - първо лице, единствено число, сегашно време запѝтваш - второ лице, единствено число, сегашно време запѝтва - трето лице, единствено число, минало свършено време запѝтваме - първо лице, множествено число, сегашно време запѝтвате - второ лице, множествено число, сегашно време запѝтват - трето лице, множествено число, сегашно време запѝтвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време запѝтвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време запѝтвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време запѝтваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време запѝтваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време запѝтвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение запѝтвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение запѝтващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запѝтващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие запѝтващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие запѝтваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запѝтващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие запѝтващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие запѝтващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие запѝтващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие запѝтващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие запѝтвайки - деепричастие запѝтвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие запѝтвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие запѝтвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие запѝтвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие запѝтвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие запѝтвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие запѝтвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие запѝтвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие запѝтвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие запѝтван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие запѝтвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие запѝтваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие запѝтвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие запѝтваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие запѝтвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие запѝтваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие запѝтвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие запѝтваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАПЍТВАМ, -аш, несв.; запѝтам, -аш, св., прех. Обръщам се към някого с въпрос, задавам въпрос на някого; попитвам.
Съвсем неочаквано той ме запита: – Господин подпоручик, колко километра има от брега до Тасос? Й. Йовков, Разк. І, 54. Ако някой познат или връстник го запитваше как е, добре ли е, кога е дошъл – нему се струваше, че тия въпроси са хитри изследвания... Елин Пелин, Съч. ІІІ, 50. Той и сам не знае кога е роден, но като го запитат, казва, че сега е на 36 години. П. П. Славейков, Събр. съч. І, 5. Калинковите замълчаха за своя доктор, те не приказваха вече пред хората за него. И само когато някой ги запитваше направо защо още го няма, отговаряха с видима неохота: „Специализира“. Г. Караславов, Избр. съч. І, 375. запитвам се, запитам се страд., възвр. и взаим. На първата станция, дето спря влакът, той излезе и вече не се върна. Студентите се запитаха за него, защото куфарът му оставаше на полицата. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 159.See moreЗАПЍТВАМ СЕ несв.; запѝтам се св., непрех. Замислям се над нещо (явление, положение, състояние и под.), за да мога да го разбера, да си го обясня или да проумея как ще се развива в бъдеще; питам се. Никога не делеше доброто от злото, никога не беше се запитвал кое е грях и кое не е. Й. Йовков, СЛ, 126.