отду̀шник - единствено число, нечленувано отду̀шника - бройна форма отду̀шникът - единствено число, членувано - пълен член отду̀шници - множествено число, нечленувано отду̀шниците - множествено число, членувано
ОТДУ̀ШНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Отвор за прочистване на въздуха в затворено помещение, пространство.
Груби и стръмни каменни стъпала водят в пет-шест метра дълбокия просторен зимник със сводест, изграден от тухли таван.. Този „бункер“ има за отдушник само две-три дупки. Г. Белев, КР, 28. Подземна зала, ниска и продълговата, беше издълбана в канарата.. От някакъв отдушник в стената идваше слаба дневна светлина. Ст. Загорчинов, ЛСС, 31. През малкия отвор, служещ за отдушник на таванската стая, се виждаше късче небе. Сл. Боянов, СК, 275. По същото време били изградени и многобройните отдушници, които служели за проветряване на новопостроените помещения. Ст. Михайлов, БС, 137.See more2. Прен. Само ед. Условие, повод или възможност, средство да се излее насъбрана мъка, болка, страдание или да се излезе от угнетено състояние. Всичките вълнения, всичките изгарящи надежди и плахо очакване, които бе изпитвала досега, като че изведнъж намериха отдушник в пълната отмалялост, която обхвана тялото ѝ. Д. Димов, ОД, 172. И за да разсее тази потиснатост излизаше още в здрач да цепи дърва пред козарника. При психическо натоварване изглежда, че физическото усилие е известен отдушник. Й. Радичков, СР, 23. По това време гурбетчилъкат е бил нещо обикновено за балканските селища, а за младежта — богата житейска школа и естествен отдушник от робската потиснатост. Г. Дръндаров, ВЗ, 22. Нашите прости думи бяха отдушник на мъката, която потискаше тяхното мизерно съществуване. Д. Казасов, ВП, 133.