утѐха - единствено число, нечленувано утѐхата - единствено число, членувано утѐхи - множествено число, нечленувано утѐхите - множествено число, членувано
утèха ж. Облекчение на тъга, мъка, неволя чрез нещо, което обнадеждва; утешение, разтуха.
Нима имаше по-злочест и по-обременен човек от него? И от никъде добра дума, от никъде утеха. Йовков. Само Йовка усещаше, колко се нуждае стрина ѝ Елка от близост и утеха. Елин Пелин. Трудът беше ми утеха, / и децата ми — имот. Вазов.See more