отлъ̀чвам - първо лице, единствено число, сегашно време отлъ̀чваш - второ лице, единствено число, сегашно време отлъ̀чва - трето лице, единствено число, минало свършено време отлъ̀чваме - първо лице, множествено число, сегашно време отлъ̀чвате - второ лице, множествено число, сегашно време отлъ̀чват - трето лице, множествено число, сегашно време отлъ̀чвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отлъ̀чвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отлъ̀чвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отлъ̀чваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отлъ̀чваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отлъ̀чвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отлъ̀чвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отлъ̀чващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отлъ̀чващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отлъ̀чващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отлъ̀чваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отлъ̀чващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отлъ̀чващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отлъ̀чващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отлъ̀чващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отлъ̀чващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отлъ̀чвайки - деепричастие отлъ̀чвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отлъ̀чвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отлъ̀чвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отлъ̀чвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отлъ̀чвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отлъ̀чвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отлъ̀чвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отлъ̀чвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отлъ̀чвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отлъ̀чван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отлъ̀чвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отлъ̀чваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отлъ̀чвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отлъ̀чваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отлъ̀чвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отлъ̀чваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отлъ̀чвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отлъ̀чваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТЛЪ̀ЧВАМ1, -аш, несв.; отлъ̀ча1, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Отделям след паша, обикн. вечер или наесен, от общо стадо добитък на различни стопани или с някаква цел; лъча. Бракувачът Андон Кехайов отлъчва за касапницата остарели и болни животни. Д. Вълев, Ж, 23. Кога как заженеше една от дъщерите си, той трябваше да отлъчи и продаде 5-600 овце. Ив. Блъсков, ПБ I, 34. — Любе Стоене, Стоене, / чем как да ти съм хубава / като първата неделя, / .. / Много работа на глава: / .., / дорде кравите издоя, / дорде телците отлъча, / зора се пука, зазори. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 166.
2. Отбивам (във 2 знач.). Тодор майци си думаше: / — .., / наше сурие дойде ли, / отлъчиха ли егнета / от техни стари майчици? Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 102. ● Обр. — Само две думи ще ти кажа, Митъре — по лош път водиш хората! — Защо да е лош? — Подмамваш ги и ги отлъчваш от гърдите на майка им. К. Петканов, П, 108.
3. Деля, отделям някого от другите, разделям един от друг; лъча. Но сега нашите юнаци бяха отлъчени от любимия си предводител. БН, 1876, бр. 48, 188. Ще излязат ангелите и ще отлъчат лукавите измежду праведните и ще ги хвърлят в пещта огнена. КТЕМ, 268. Той говореше за председателя бай Дачо, защото бай Дачо не искаше никак да отлъчва хора от стопанството. Й. Радичков, ВН, 87.
4. Диал. Вземам, слагам настрана част от нещо цяло; пестя. Трябва да отлъчват сяка година по нящо от Панчовия хак, дорде се събере най-после достатъчна сумица. Т. Влайков, Съч. II, 104. отлъчвам се, отлъча се страд.
ОТЛЪ̀ЧВАМ СЕ несв.; отлъ̀ча се св., непрех. Преставам да бъда заедно с някого или нещо; отделям се. С нищо особено не се отличаваше това прощавание от първите, когато се отлъчвахме един от друг денем или вечер. ССГ(превод), 10. Не, никога вече, никога няма да се отлъчва от другарите си, та макар и да спи на плочите. П. Вежинов, ЗЧР, 52. Едни [от момчетата] започнаха да се гонят, други се затичаха към гората,.. — Никой да не се отлъчва! — проехтя в това време гласът на Петър. В. Райков, ПВ, 46.
◊ Отлъчвам / отлъча от църквата. Лишавам някого от правото да бъде член на дадена религиозна общност; анатемосвам, афоресвам. Патриархът Дамян с подобаваща тържественост анатемосваше еретиците за всички времена, отлъчваше ги от черквата. М. Смилова, ДСВ, 276.
ОТЛЪ̀ЧВАМ2, -аш, несв.; отлъ̀ча2, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Излъчвам1. Две странни човешки фигури слизат към града. Залезната светлина огрява снагите им.. Чисти, светли, те самите отлъчват светлина. А. Каменова, ХГ, 29. Всяко живо същество отлъчва радиация. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 126. Каква сила отлъчва неговият поглед, че Драгия изведнъж ѝ стана толкова близък? Нему Харитина може всичко да разкаже. А. Каменова, ХГ, 144. отлъчвам се, отлъча се страд.
ОТЛЪ̀ЧВАМ СЕ несв.; отлъ̀ча се св., непрех. Остар. Излъчвам се. От загрятата вода в езерото се отлъчваше тънка пара.