изго̀нвам - първо лице, единствено число, сегашно време изго̀нваш - второ лице, единствено число, сегашно време изго̀нва - трето лице, единствено число, минало свършено време изго̀нваме - първо лице, множествено число, сегашно време изго̀нвате - второ лице, множествено число, сегашно време изго̀нват - трето лице, множествено число, сегашно време изго̀нвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изго̀нвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изго̀нвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изго̀нваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изго̀нваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изго̀нвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изго̀нвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изго̀нващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изго̀нващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изго̀нващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изго̀нваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изго̀нващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изго̀нващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изго̀нващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изго̀нващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изго̀нващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изго̀нвайки - деепричастие изго̀нвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изго̀нвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изго̀нвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изго̀нвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изго̀нвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изго̀нвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изго̀нвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изго̀нвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изго̀нвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изго̀нван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изго̀нвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изго̀нваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изго̀нвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изго̀нваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изго̀нвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изго̀нваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изго̀нвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изго̀нваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗГÒНВАМ, -аш, несв.; изгòня, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Принуждавам някого да се отстрани, да се махне от някъде, да напусне някое място – временно или завинаги; прогонвам, изпъждам, пропъждам. На излизане Анета ме изгледва начумерено, строго – пъди ме, изгонва ме завинаги от кафенето. Д. Калфов, Избр. разк., 325. Те застанаха на известно разстояние и оттам продължаваха да лаят по един оглушителен начин. Тия полудиви псета искаха да ни изгонят от това място. Ив. Вазов, Съч. XV, 63. Жена му се боеше от него тъй, както се боеше и преди години. Тоя страх заседна в душата ѝ от първата брачна нощ, когато нейният Христо по едно чудо не я изгони от къщи. Ем. Станев, ИК I и ІІ, 172. Ако той [Мидхат] би останал в столицата, то не само тука, но може би и по сичката империя щяха да станат вълнения и безпокойства. Затова азе мисля, че съм постъпил умно, като го изгоних. НБ, 1877, бр. 74, 287.See more2. Разг. Уволнявам някого. От утре, а може би и днес, да я [Рада] изгонят и из училището и тя да се намери под открито небе, без залък хляб и изоставена. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 155. – С други думи – страхуваш се за службицата си. – Страхувам се, защо да не се страхувам! Ти си млад, ти си лекар, утре да те изгонят, ще опънеш една палатка и ще си вадиш хляба – ами аз какво ще правя, като ми подпишат паспорта? Г. Караславов, СИ, 64. Срещнахме се едва вчера. Него тъкмо изгонваха от тухларницата за кражба, а мен въобще не приеха. Г. Крумов, Т, 6. Аз ходих по селата около Търново да търся да се заловя някъде за учител и през лятото на пет места се залавях и заседявах, додето ме разберяха Неофит и Костаки накъде съм и чрез влиянието си върху чорбаджиите и поповете, да ме изгонят. Π. Ρ. Славейков, БП I, VII.
3. Прен. Правя някаква мисъл, чувство, настроение и под. да престанат да се проявяват, да оказват въздействие върху съзнанието на някого; прогонвам, изпъждам, пропъждам. Щом излезе на улицата, с една продължителна дълбока въздишка изгони мъката от сърцето си. К. Петканов, ДЧ, 477. „Гладен съм!“ – премина неясно през ума му, но той бързо изгони тая мисъл. П. Вежинов, ДБ, 103. Панайотка понякога биваше много недоволна от това, че отделя от времето си да мисли за един чужд човек. И в такива минути тя бързо изгонваше образа на хаджи Пеня от душата си и пак изпадаше в своето прежно тихо и спокойно царство. Д. Немиров, Б, 77. Но щом минат границата при Цариброд, освежителният дъх на действителността и на житейската мъдрост вейва на тях и изгонва из главите им големите мечтания. Ив. Вазов, Съч. IX, 214. изгонвам се, изгоня се страд. Още през 1685 година Луи XIV отменява Нантския едикт, който осигурявал религиозна свобода за протестантите. Техните църкви се сриват, свещениците им се изгонват от пределите на страната. М. Бичев, АНВ, 184.