прибѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време прибѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време прибѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време прибѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време прибѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време прибѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време прибѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време прибѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време прибѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време прибѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време прибѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време прибѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение прибѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение прибѝращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прибѝращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие прибѝращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие прибѝраща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прибѝращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие прибѝращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прибѝращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие прибѝращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие прибѝращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие прибѝрайки - деепричастие прибѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие прибѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие прибѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие прибѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие прибѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие прибѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие прибѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие прибѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие прибѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие прибѝран - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие прибѝрания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие прибѝраният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие прибѝрана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие прибѝраната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие прибѝрано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие прибѝраното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие прибѝрани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие прибѝраните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 прибирам - разчиствам - раздигам (разг.)2 прибирам (разг.) - подслонявам - приютявам 3 прибирам - събирам
See more
- 1. прибирам
- - Прибирай си конците
See more- - Прибирам си скутите
- - Прибира с иглата, изнася с колата
- - Прибирам си полите
- - С вила орехи прибирам
ПРИБЍРАМ, -аш, несв.; прибера̀, -ѐш,
мин. св. прибра̀х, св., прех. 1. Слагам, поставям нещо на мястото му, след като е било взето, махнато, извадено оттам. Току се нахвърляше върху Тошка, че не прибирала някоя лопатка, че оставила някоя кошница не на онова място, на което трябвало да бъде. Г. Караславов, Тат., 241. Те приказваха, жената развързваше бохча, изваждаше едни дрехи, прибираше други. Й. Йовков, Разк. II, 86. Елена .. почва да прибира разхвърлените неща по масата. Ив. Кирилов, Ж, 65. Слугуваха добре двете жени .. Добра накара двете жени да измият съдовете, да приберат всяко нещо на мястото му и сетне ги изпрати да си вървят. Д. Талев, И, 266. Момчето прибра членската си карта все тъй внимателно, както я беше извадило. С. Северняк, ОНК, 52. — Прибери пистолета! — каза тя спокойно и твърдо, така че ръката на Стаматов изведнъж се отпусна. К, 1967, кн. 7, 10. // В съчет. със същ. м а с а, с о ф р а, т р а п е з а. Махам, разчиствам нещата (съдове, прибори, продукти и др.) от маса и под. след ядене и ги поставям на местата им; разтребвам, вдигам, раздигам. — Не ми се спи. Ще почакам да прибера масата. И. Петров, НЛ, 76. — Елено, приберете софрата. Ив. Вазов, Съч. ХII, 56. ● Самост. След ядене вуйчо отиде да спи, вуйна прибираше. Г. Стаматов, Разк. I, 78. // Разтребвам. — Како, аз ще отида за хляб! Кина нека остане да ти помогне, да приберете едно-друго. К. Петканов, МЗК, 82. Ванюша вече си беше легнал, аз нещо прибирах в стаята. П. Вежинов, НС, 17. Санка позна, че е Галчев. — У нас идат! — извика уплашено тя. — Ами сега? Само гости ни липсваха. Тя се спусна да прибира вкъщи. Й. Йовков, ЧКГ, 224. // Връщам нещо обратно, където трябва да бъде. Апостолът има .. причина, която го заставя да отиде в Ловеч. Той трябва да прибере комитетската архива. Ив. Унджиев, ВЛ, 307. — Чано — каза .. момиченцето, — прибери си прасето .. влязло у нас. Г. Караславов, ОХ II, 525. Като видя, че баба Въла е разбъркала сандъка и е извадила неща, .., той пак ѝ се скара. — Хайде, стига. Прибери сандъка. Й. Йовков, ЖС, 122. — Събирай, Радке, прибирай, / какот си от вас донесла, / пак у вас да го занесеш! Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 55.See more2. Връщам обратно, довеждам вкъщи член от семейството или друг постоянно пребиваващ, който е бил на друго място. Курсът в пансиона свършва. Каравеловата дъщеря трябва да се върне: идват да я приберат. Тя плачешком се разделя със сетрите, с тишината и поезията на манастира. М. Кремен, РЯ, 314. Някога ми идеше токо да стана и — чак в Стамбол, та да си прибера момчето. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 36. Двете стари жени .. редовно го черпеха: .. Нали е казано: „Зет като мед“. И той се радваше на това гостоприемство. Застояваше се често и сестра ми идваше да го прибере. К. Калчев, ПИЖ, 111. Алфред Коен прибра дъщеря си от швейцарския пансион, където беше настанена през войната. П. Спасов, ХлХ, 334. Такъв беше обичаят на жените — щом се здрачи, започваха да ни прибират с викове и крясъци от улицата, дето се пързаляхме и биехме със снежни топки. К. Калчев, ПИЖ, 6.
3. Накарвам някого да влезе някъде (да се върне там, където е бил, или да отиде там, където трябва да бъде). Чух звука на звънеца: видях как той [Паунов] прибира отвън децата и поглежда към стаицата. Г. Райчев, Избр. съч. I, 209. Като минаваше [Гроздан] покрай кръчмата на Къня, оттам излезе дядо Недко и .. дигна ръце, запя нещо и започна да играе .. Йордан ковачът излезе да го прибере. Й. Йовков, Ж 1945, 253. Войновска, която беше дежурна, прибра учениците и влезе в учителската стая. Ст. Чилингиров, РК, 194. // Ставам причина, принуждавам някого да се върне някъде или да отиде някъде, под някакъв подслон, вкъщи и др. Към вършитба усилената работа прибра любопитните групички от улиците по дворищата и харманите. Г. Караславов, СИ, 280. Момчетата .. шумяха, че дъждът бе ги прибрал под чадъра на сухо. Ст. Сивриев, ПВ, 158. Слезе вечер над земята. / Духна леден вятър вън. / Вкъщи той прибра децата — / кани ги нощта за сън. М. Лъкатник, ВП, 71. // Завеждам някого, закарвам нещо някъде. Марин забърза към стадото си, прибра го на завет, сам се подслони под едни скали. Й. Йовков, СЛ, 115. Прибра децата [на завет] в задния двор. Δ Прибрах стареца в стаята.
4. Закарвам, завеждам домашни животни в определеното за тях място за отглеждане, след като са били извън него, навън (на паша и под.). Видвал го беше, ей тъй, по пътя, като прибира вечер биволиците. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 122. Вечер, когато слънцето захождало .., прибирала [Магдалина] обичното си стадо. Елин Пелин, Съч. I, 105. Конярите прибираха конете от ливадата. Й. Йовков, Разк. I, 68.
5. С предл. в или н а. Слагам, оставям нещо някъде. Санка намери вехтата фотография на масата, прибра я в сандъка и излезе. Й. Йовков, ЧКГ, 85. Тане прибира всичко в раницата си. Д. Калфов, ПЮЖ, 121. Прибра [старецът] в джоба на потурите си угасналата лула. М. Грубешлиева, ПП, 189. — Ей, войник — се обърна към него майорът. — Ще прибереш тия работи в кухнята. Т. Влайков, В, 8. ● Обр. И тъмни алеи се вият нататък, / во скути си мракът прибрали. П. П. Славейков, ЕП 1907, 182. Сърцето Ралици се сви, / прибрало спомен скъп за ясни дни. П. П. Славейков, ЕП 1907, 98. // Слагам нещо на скрито или тайно място, за да не се вижда или за да не бъде намерено; скривам. — Къде са [пушките]? — На едно затънтено място. Казва се „Мечата дупка“. По-рано не са били там, но хората .. ги прибрали. А. Каралийчев, НЗ, 69. Син ми .. си спомнил за големите тефтери .. които съдържаха материалите по Географическия словар и пословиците, и, за да не би да се загубят, прибрал ги и уж ги скътал нейде на по-скришно място. П. Р. Славейков, БП II, ХV — ХVI. // Слагам нещо (инструмент, прибор и др.) някъде, намирам му място, обикн. защото не се използва. — Аз например бях решил да прибирам чуковете на тавана! Петдесет години труд — стига ми, викам, толкова! О. Василев, Л, 88.
6. Вземам, събирам нещо отнякъде, за да го занеса, пренеса другаде (вкъщи, на определено място). Прибираха снесените пресни ейца от полозите на кокошките. Ил. Блъсков, ДБ, 74. Хилендарското братство го [Паисия] изпратило да прибере имота на един светогорски монах, който се поминал в Карловци и завещал всичките си вещи и пари на Хилендар. Б. Пенев, НБВ, 48-49. // Вземам, отвеждам, откарвам някого отнякъде, за да го заведа, закарам другаде. Пратиле двама мъже и две жени по разстроените села да приберат сичките деца, които са останале без бащи и без майки, и да ги доведат в Габрово. НБ, 1876, бр. 51-52, 203. Когато моят неприятел прибра войските си, аз излязох и тръгнах към границата. А. Каралийчев, МО, 18. Параходът спря далеко от пристанището, тъй като имало опасност да се натъкнем на мина. Едно малко катерче дойде и прибра пътниците. Г. Белев, КВА, 340. // Вземам нещо отнякъде, обикн. където аз или друг го е оставил. Той сам с петима отбор юнаци тръгна за тревненската планина, да си прибере закопаното под една непристъпна скала съкровище. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 56. — Ще го дадем на Тодор да го пусне от село. Тука кой знае дали прибират писмата. Вл. Полянов, ПП, 206. Разказваха за един учител, който една нощ разбил прозореца, влязъл в училището си и защо? — да прибере картата на България и образа на св. Кирил и Методия. Й. Йовков, Разк. III, 141.
7. Приемам при себе си някого, като му давам подслон, работа или за да живее при мене; вземам. Лимончев прибрал тъща си и балдъза си в София. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 44. — Прибрала си невенчан мъж, целият град се бунтува. Д. Талев, ЖС, 67. — Бе, бай Тошо! — примоли му се той [Гърдю]. — .., защо не ме приберете в чифлика, ще ви работя за хляба само. Й. Йовков, ЧКГ, 157. На наша Пена .. хлапето да вземем. Свърши-недовърши шести клас, прибраха го в киното при машината. Стоя, колкото стоя там, направиха го помощник-оператор и сега върти оня ми ти чакрък. Чудомир, Избр. пр, 156-157. Един благороден чужденец .. научил случайно за съдбата на безпомощника поет и неговата изоставеност от всички, прибира го и се е грижил за него до последния му час. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 129. — Дядо Костадине, не ме ли познаваш? Аз съм Богдан .. — Нали ти ни прибра в голямата виелица? К. Петканов, СВ, 222. Аз тряба да придумам жената си да приемем Минка у дома, защото тя .. тъй, кого да е, .. не прибира вкъщи. Ил. Блъсков, СК, 55. ● За държава. В Изт. Румелия аз .. съм .. емигрантин, бежанец .. Аз съм благодарен и признателен .. на страната, че мя е прибрала. П. Р. Славейков, ПХС, 57.
8. Събирам, обирам селскостопанска продукция, реколта и я слагам или закарвам на определено място, в подходящо помещение. Когато приберяха житото и царевицата от оскъдната земя, и децата трябваше да тръгнат на училище. Д. Фучеджиев, Р, 66. Посея малко, прибера си го. Й. Йовков, Ж 1930, 207. — Нека хората навреме да овършеят, навреме да си приберат стоката. Ст. Дичев, ЗС I, 70. Ще дойде и Тинка .. Като почне: Колко кокошки имате? Снасят ли всички? Колко жито прибрахте? Н. Бончева, АП, 32. Бай Койо .. изведнъж се сепна .. — Времето се разваля. Чухте ли? — заослушва се той. — Трябва да вървя, че имам сено да прибирам. П. Проданов, С, 122. Не сме още прибрали сеното, снопиета, барабоя, гроздието. Н. Геров, РБЯ IV, 263. // Със същ., означаващи реколта, селскостопанска продукция. Произвеждам, получавам; добивам1, вадя1. Тая мома е бригадирка и от няколко години подред прибира от блоковете по 400 килограма жито от декар. Н. Каралиева, Н, 126.
9. Събирам, свивам нещо разпростряно, отпуснато (дреха, коси и др.), за да не стърчи и да заема по-малко място. Понякога трябваше да прескочи някоя греда или подпора .., тя леко прибираше с ръце полите си. П. Константинов, ПИГ, 147. Гроздан прибра полите на ямурлука си и влезе пръв. Й. Йовков, Ж 1930, 178. Елена вече бе дошла на себе си и прибираше косите си пред малкото огледало. К. Петканов, В, 224. Съседът му отляво излазя да пуши и на освободеното място поручикът кани вежливо девойката да седне, като си прибира шинела. Ив. Вазов, Съч. ХI, 76. Младият момък разтърси глава .. и отново прибра бухналите си коси, като прекара по тях едра мургава длан. Кр. Велков, СБ, 5. // За забрадка, колан и др. — правя нещо (коса, корем и др.) да не се разпростира нашироко или напред. Боса, .., с малка бяла пребрадка, която прибираше буйните ѝ руси коси, тя стоеше .. сред градината. Елин Пелин, Съч. I, 81. Бяла копринена забрадка прибираше косите ѝ. К. Петканов, ОБ, 16. Коланът прибира корема. Δ Сутиенът прибира бюста. // Връщам в нормално, естествено положение нещо протегнато, разперено, издадено и под. (ръка, крак, крило, опашка и др.). Войникът политна да падне, но се задържа, като прибра ръцете си. Д. Ангелов, ЖС, 36. Като вдигна главата си, той видя една лисица на пътечката .. Теодосий прибра протегнатия си крак, като да направи път на животното. Ст. Загорчинов, ДП, 210. Щъркелът .. разпери едното си крило и пак го прибра. А. Каралийчев, ПС I, 130. Лешоядите .. кръжат с неподвижно разперени криле и наблюдават околността. .. Щом забележи храната си, лешоядът прибира криле и с пикиращ полет полита като бомба към земята. На няколко метра от нея той отваря крилата си като парашут и плавно каца върху трупа на животното. К, 1982, бр. 10 [еа]. Котката прибра ноктите си. Д. Талев, И, 420. Машината [самолетът] се освободи от нещо и хукна, .., с леко похлопване прибра колесарките. М. Иванов, КБВ, 4. Той [Стефан] погледна околността през строшения прозорец, прибра главата навътре. Д. Вълев, 3, 42. Паунът прибра красивата си опашка. ● Обр. Тракийското небе отново прибра облаците си. К. Петканов, ЗлЗ, 178. Моми жънат / неуморно, / дорде слънце, / .. / прибере си / лъчите. Елин Пелин, ПБ, 53-54. Нощта / не е съвсем тъмите си прибрала. К. Христов, ЧБ, 16. // Прен. Рядко. В съчет. със същ. у с м и в к а. Преставам да се усмихвам или ставам причина някой да престане да се усмихва. Стоян Влаев прибра усмивката си и седна спокойно на пъна, сякаш казва на Мишо, че напразно бърза. М. Яворски, ХСП, 275. Г-ца Шмид измери с очи Палазова, вгледа се в гримасата на лицето му, и някаква изненада намали и прибра усмивката ѝ. Й. Йовков, ВАХ, 48. // В съчет. със същ. к о р е м. Свивам, стягам корема си, за да не изпъква. Незабелязано Беслеменов искаше да придобие войнишката фигура на генерала, прибра корема и се понадигна на пръсти. Д. Кисьов, Щ, 111. Бяха въвели господаря ми в църквата .. изпъна плещи, прибра корем. В. Мутафчиева, СД 1992 [еа]. // Доближавам, придвижвам едно до друго (еднородни неща, съставни елементи, части от нещо). — Чакай, аз ще го зашия! .. прибираше скъсания ръкав, а в устата си държеше игла и конец. Й. Йовков, СЛ, 8. Полицейският комендант Баранов машинално прибра токовете на лъскавите си ботуши. Х. Русев, ПС, 5. Хубен доведе конете, Галчев прибра поводите и щеше вече да се качва, когато .. откъм къщата на чифлика, се чу .. женски глас. Й. Йовков, ЧКГ, 60.
10. За река — поемам притоци; събирам. Прибрала е [река Рила] всичките рилски поточета, барички, ручейки и ги носи дан на Струма. Ив. Вазов, Съч. ХV, 7. Селото .. изникнало на това кръстопътище за Европа, дето река Лом прибира в едно корито двата си ръкава. Ст. Станчев, НР, 7. Минеш ливадите с потоците на Глазне (прибрала водите на Бъндерица и Демяница), възвиеш по левия ѝ бряг и ето че си вече в гъстата .. елова гора на планинската долина. Ст. Станчев, ПЯС, 57. Арда /225 км/ .. извира от Родопите при върха Крушево и прибира водите, които извират между средните и южни Родопи. Ст. Митев, А „България“, 31. ● Обр. Прибрала е вече немирните си води Гинска в новото корито. Ст. Станчев, НР, 53. // Разг. Каптирам; хващам, улавям. Остана горе на хълма, при извора на Чауш баба. За две недели прибра студените води на извора, огради го и изписа белия камък. П. Константинов, ПИГ, 185.
11. Обикн. с предл. д о, о к о л о и възвр. лич. местоим. с е б е с и. Слагам, поставям, събирам от по-отдалечено място близо до себе си. — Какви са тия яйца? — попита Ванко. Васил бързо прибра кошничката до себе си. М. Грубешлиева, ПИУ, 256. В тъмнината Димо потърси пушката си, прибра я до себе си и я прегърна. К. Петканов, МЗК, 254. Моми .. са прибрале около себе си по-големи или по-малки купчинки начукани масуре и чушкат. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 10. Дръпваше са .. в една от къщичките си, прибереше наоколо си момиченцата и им дадеше на сяко едно в ръката по нещо работа. Ил. Блъсков, ПБ, 108. Квачката прибира пилетата. Н. Геров, РБЯ IV, 263. // Слагам на едно място, накуп много неща; събирам. Пред къщата на Еня .. бяха стоварени .. камъни и, както си бяха насваляни, тъй си стояха разхвърляни. Серафим ги прибра на едно място и ги нареди. Й. Йовков, ЖС, 13. Прибери .. треските. Н. Геров, РБЯ IV, 263.
12. Приемам, включвам, събирам в група или на едно място различни хора. Сформироването на тези дюлгерски дружини става тъй: .. няколко по-стари майстори се съберат и сдумат кои именно майстори и колцина да приберат и образуват за през настъпающия сезон дружина. Ст. Шишков, РН, 1905, кн. 4, 172. Г-н-Андреевото момче ареса на бебек и тамо вчера го настанихме .. нека сега да поживее тамо, че на пролет ний ще приберем колкото българчета има по странните тука училища. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 64.
13. Рядко. За сграда, помещение и др. — побирам1, поемам, събирам. Никога театър „Етуал“ не бе прибирал между стените си толкова много народ. Д. Калфов, Избр. разк., 97. Скоро между двете жили, дълбоко под стеблото, се образува широка яма, която прибираше вълчицата наполовина. Г. Райчев, В, 5. Според техническата спецификация .. той [батискафът] може да прибере до 20 корабокрушенци. Д, 2005, бр. 181 [еа]. Леди Странгфорт телеграфирала в Англия, че 6-тях болници, които тя била построила, не са достаточни да приберат болните. НБ, 1877, бр. 70, 272. // Прен. Обикн. в съчет. със същ. к о с т и и под. За гроб, земя — поемам в себе си, поглъщам. Старите [хора] отправят погледите си надолу и гледат земята, която скоро ще ги прибере. Й. Йовков, СЛ, 19. Едни ли идваха и мряха в таз земя / юнашка смърт .. / Сал Балкана .. / кости им свети на отпочив прибра / в недрата си. П. П. Славейков, КП ч. III, 21-22. Сичко ще прибере / студеният гроб. Л. Каравелов, Съч. I, 134.
14. В съчет. със същ. п а р и и под. Вземам, получавам или събирам пари и под. (които ми се полагат, които трябва или ми е наредено да получа и др.). Както момчетата очакваха, старият ключар изработи резервния ключ само за половин час. Той им го подаде, без дори да ги погледне, прибра мълчаливо парите и небрежно ги хвърли в дървеното чекмедже на масата. П. Вежинов, СО, 42. На всеки пампор по една жълтица общински налог ще режем. Цялата нощ срещу петък съм мислил кого да сложа да прибира парите. А. Каралийчев, ПГ, 136. Келнери тичаха .. да приберат навреме сметките си. С. Северняк, ОНК, 41. Атанас Пинтов каза, че на тази власт не трябва да се вярва, че Касаветов само ще ги подмами, за да влязат на вълка в устата и само ще прибере грешните им парички. Г. Караславов, ОХ II, 247. Както и при други случаи, тях [парите] щеше да ги прибере свекър ѝ. Ст. Марков, ДБ, 409. Идещий брой на „Училището“ може да се позабави ..; защото трябва да приберем вересиите. У, 1871, бр. 13, 208. // Разг. В съчет. със същ. п а р и. Пестя, не пилея, не разпилявам пари. Прибирай си париците, недей ги пръска без ред. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 8.
15. Вземам или получавам нещо, което става моя собственост, притежание. Тръгват по просия за манастира. Ходеха от къща на къща, тропаха, поздравяваха, кланяха се и прибираха каквото им дадеха — пшеница, ечемик, царевица, сланина, мас, вълна, памук. Г. Караславов, СИ, 10. Тия артелчици са цели плюшкиновци: прибират всяка дрипа. Л. Стоянов, Х, 96. На „Добродетелната Дружина“ .. са позволява да прибира имането на умрелите. Хр. Ботев, Съч. 1929, 90. Самия княз дьо Конде бе пожелал да ги [конете] има; но конт Хорас удвоил цената, що искал да даде негова светлост, и ги прибрал. Ч, 1875, кн. 9, 426. // Вземам нещо от някого и го държа, задържам известно време или завинаги, за да не може той да го използва. Филип се пресегна и прибра топката. Момиченцето озадачено се спря пред него. Ем. Манов, БГ, 76. ● Разг. Измамите с банкови карти са едни от най-разпространените .. поставено приспособление в отвора на банкомата прибира картата. Сега, 2006, 13. 11. [еа]. // Отнемам насилствено нещо от някого; вземам. Мъчно е сега, не върви дип само с едно хайванче, ама като няма .. с какво да се вземе ново добиче... Скъпо, скъпо .. Пък и не си сигурен, дали, като го купиш, утре реквизиционната комисия няма да ти го прибере. Г. Караславов, ОХ, 36. Той си спомняше как един след друг се сипеха ударите над неговия дом. Най-напред прибраха двете вършачки и тракторите. С. Северняк, ИРЕ, 29. — Виждаш ли е-е-ей онова там хлапе с въдицата? — А-а... — Що не идеш да му прибереш рибата, щом няма билет! Д. Калфов, КР, 16. Те обходиха петдесет и двете къщи на новите кооператори .. и де с повече, де с по-малко разправии прибраха инвентара и добитъка от дворовете им. Ст. Марков, ДБ, 388-389. // Присвоявам, обсебвам, заграбвам2. Сега пред него простряха целия имот на баща ѝ .. и нему се искаше да заграби всичко това и да го прибере. Елин Пелин, Съч. III, 133. — Братята ми прибраха всичко. Всичко — ти думам — до косъм. Ст. Чилингиров, ХНН, 46. Пенчо изпокъртил вратя, изпочупил долапи, издънил сандъци .. Прибрал де що намерил: пари, нанизи, златни, сребърни къщни потреби. Ил. Блъсков, ПБ, 84. Момци стадото пребиха, / .. и пределиха, / най-хубавите прибраха. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 143. // Разг. Отнемам тайно нещо от някого; открадвам, присвоявам, вземам. Арестуваха крадец на дамско бельо .. Апашът .. се покатерил на терасата на първия етаж .. и започнал да прибира бикини и сутиени. С, 2004, бр. 4239 [еа]. Внимавай в навалицата на гарата някой да не ти прибере багажа.
16. Прен. Разг. Арестувам; вземам. — Твоя учител днес прибраха в участъка. Наш позив намерили в книжата му. А. Михайлов, ДШ, 32. Нека се прибере у дома си, нека пошета ден-два — тогава хем тихомълком .. ще го приберете, хем при обиска може и нещо компрометиращо да пипнете. Г. Караславов, ОХ IV, 277. Те [бегълците] се отпуснат. Разприказваме се кой откъде е, туй-онуй и на някоя голяма гара слизам, обадя на полицията, приберат ги и отново назад. В. Нешков, Н, 327. Сега в затвора има до двеста души. Турците от къща на къща. Прибират. Д. Талев, ПК, 705. Трима пияни запалянковци са задържали органите на реда .. Почерпилите се създавали неудобство на гражданите .. и органите на реда ги прибрали. Нов., 2006, бр. 155 [еа]. // Само З л. мн. В съчет. със същ. в о й н и к и под. или предл. в и същ. к а з а р м а т а. Повиквам, извиквам, призовавам някого да служи като войник; вземам. Запрян завърши гимназията и веднага го прибраха в казармата. Г. Караславов, Избр. съч. I, 382. Прибират в казармата 120 младежи .. Те ще служат първо в новобранските центрове в Плевен, Велико Търново, Долна Митрополия. С, 2006, бр. 4666 [еа].
17. Прен. Остар. В съчет. със същ. п о г л е д. Отмествам, отдръпвам погледа си от някого или нещо, преставам да го гледам. Той прибра разсеяните си погледи от стените на кръчмата, за да слуша съсредоточено какво има да произлезе от разговора. Ив. Вазов, Съч. VI, 189. Панната се спре, хвърли разсеян взор наоколо и пак го прибере в себе си през тъмните зеници на своите хлътнали очи. Ст. Чилингиров, ХНН, 40. Танко прибра погледа си и нищо не каза. Й. Йовков, ПГ, 36.
18. Остар. и диал. Събирам. Тая немощ прибра всичката кръв от лицето на татя и пред мене остави един чужд, непознат образ. Ст. Чилингиров, ХНН, 145. Коралите и морските плужаци са назначени да прибират тези варовити нечистотии и тъй да пречистват водите на океаните, както растенията пречистват въздухът чрез поглъщанието на въглекислотата. ИЗ 1874-1881, 1882, 170. Който има сръдце да е учител, той обича училището .., па кога излезе из училището, той пак за него мисли и прибира нови познания и нови сили, за да се завърне в него по-пръгав. Н, 1881, кн. 1, 61. Тя [кръвта] оставя в органите потребните вещества, а прибира оттам изхабените органически части. Ч, 1871, кн. 22, 701. За да посрещне подир пладня гости, / сметът от свойте пътечки прибрала, / градината под сливовите сенки / е масите си чистичко постлала. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 248.
19. Непрех. Диал. В съчет. със същ. за възраст или период от време. Навършвам; изпълвам. Доайенът на стоматолозите .. прибра своята 96-а година. ТВ, 2006, бр. 4, 7. Лежало девет години и десета прибрало. СбНУ ХХХVIII, 4.
20. Непрех. Диал. Приближавам (в 1 знач.); приближавам се, доближавам, доближавам се. Стретив мома в ливада, прибрав да я целивам. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 109. прибирам се, прибера се страд. от прибирам в 1-16 и 18 знач. Вестибюлът да се подреди. Работната маса да се прибере. Б. Болгар, Б, 132. — Сеното се прибра, по къра няма вече хора. Елин Пелин, Съч. II, 70. Пред къщата имаше .. градина — тук имаше палми, кактуси и други южни растения, които зиме се прибираха в нарочен цветарник. Д. Спространов, С, 75. Идваха в село ранени четници, които трябваше да се прибират и лекуват тайно. Д. Талев, И, 503. Тоя кръст е изделие, останало от историческата ни старина. Добре е да се прибере от Народния музей. Ив. Вазов, БП, 143. прибирам си, прибера си възвр. от прибирам в 14 и 15 знач. Край дървото минала една бабичка — .. Тя отвързала кравата и си я прибрала в колибата. А. Каралийчев, МО, 4.
ПРИБЍРАМ СЕ несв.; прибера̀ се св., непрех. 1. Връщам се вкъщи или там, където пребивавам постоянно; идвам си, завръщам се. Майка ми се прибира надвечер от училище с куп тетрадки под мишница. Бл. Димитрова, ПКС, 293. — Дядо ти се е прибрал, трябва да се слага вечеря, а теб те още нема. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 112-113. Кръстевица .. причака зет си. Тя попита за Слава, за Тоня, който цял ден не бил се прибирал. Г. Караславов, ОХ IV, 195. Имал [Ботев] някаква работа. И пак повторил, че след два-три дни ще се прибере. Н. Ферманджиев, РХ, 203. Мечкарски и Иванов се прибраха за вечеря. Ст. Марков, ДБ, 240. Вечер, след работа той се прибираше веднага в квартирата, за да си почине. Кр. Велков, СБ, 25. Ти прибра ли се, или още си на морето? // За животно или за превозно средство — връщам се на мястото, откъдето съм излязъл и където нощувам, стоя и под.; идвам си. Козите .. вечер се прибираха от паша. Д. Фучеджиев, Р, 292. Овцете биле се прибрали в кошарата си. Христом. ВВ II, 54. — Че нали бяха докарали едни монтафонски крави. Не ги бива. Меки. Вечер едва се прибират, сутрин се свили. А. Каменова, ХГ, 194. Прибра се и последната закъсняла кола. Й. Йовков, Ж 1945, 170-171. Може да е и румънски военен параход, който се прибира в Кюстенджа. П. Вежинов, ДБ, 122. // С предл. в. Влизам някъде (помещение, място), където живея, нощувам, пребивавам и под. Сега младите се бяха прибрали в стаята си, а Стоян седеше там на колена пред иконостаса. Д. Талев, ЖС, 455. По лаят на кучетата се разбираше, че селяните се прибираха в дворовете си. К. Петканов, ЗлЗ, 139. И когато вечерта се прибраха в планината .., те останаха около огъня и си приказваха. Й. Йовков, СЛ, 11.
2. Връщам се да живея някъде след известно или продължително отсъствие. Ту овчаруваше по планината, ту ореше в полските села, ту ходеше коларин по чифлиците. Като се влюби във Войка, той заряза всичко, прибра се, стана селски пъдар и почна да се върти по цял ден около воденицата на дядо Горчилан. Елин Пелин, Съч. I, 90. Той нали е бил солдатин? И неотдавна — нема и две годин откак се е прибрал. Т. Влайков, Съч. II, 155. Срамота е да се прибере преди време у майкини си, .. грехота е .. Няма ли да я упрекнат [свекърът и свекървата], че е потъпкала паметта на Стойка? Г. Караславов, С, 195. — Вие сте се прибрали вече долу, Тинке? — Какво да правим? Почна студът. Прибрахме се в долните стаи, че чак по Великден ще се качим пак. А. Каменова, ХГ, 154. ● Мъзгата се прибира в корените, през пролетта тръгва нагоре и растението цъфти и връзва. Д. Вълев, Ж, 53.
3. Намирам подслон, място за живеене някъде, у някого. Едно момиче само имам, .., ще я ожена, ще се прибера при нея. К. Константинов, ПЗ, 22. Откак Кантакузин заел Ксанти, тя [Елена] с детето си се прибрала при Момчиловата сестра, игуменката. Ст. Загорчинов, ДП, 483. — Е, братя... сега вие ще требва да се позакриете из града, кой където намери, .. Вашият бег иска да ви върне в село. Сѐ ще намерите къде да се приберете. Д. Талев, ПК, 276-277. Скоро той пада на легло, изказва се пред стопанката, у която се е прибрал да живее, с клетва, че само подир смъртта му тя ще обади всичко на Анни. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 165. // Отивам, влизам, заставам или се връщам някъде, за да се подслоня или за да съм на подходящо спрямо обстоятелствата, условията място. Да имаха пари, щяха да се приберат в някой хан. Г. Караславов, Тат., 180. Един месершмит се зададе от далечината, устремен към селото. Делегацията за раздаване подаръци се прибра предпазливо под тънкия покрив на една селска къща и с плахо любопитство заследи небето. П. Вежинов, НС, 28. Студеният вятър караше и младо, и старо да се прибере някъде, поне на завет, ако няма по-топло място. Ал. Бабек, МЕ, 251. — Прибирай се, прибирай се насам! — извика някой .. Той ясно видя войниците, които бяха заели местата си в окопа и му викаха да се прибере и не пречи. Й. Йовков, Разк. I, 192.
4. За нещо разпръснато, разтворено, вдигнато и др. или за протегната ръка или крак — свивам се и заемам обикн. нормалното, естественото си положение, място. Като се умори .. да препуска, Айа се върна сама и се спря пред обора .., тя изпръхтя силно, .., и се отпусна, опашката ѝ също тъй бавно се прибра. Й. Йовков, АМГ, 58. Тунджа .. се бе вече прибрала в бреговете си и сънливо се влачеше надолу. П. Тодоров, И I, 12. Два крака са се протегнали изпод палатката, после бавно се прибират. Л. Стоянов, Х, 113. Имаше голям шум, но скоро всичко утихна и цялата тая маса изведнъж се прибра и стегна в правилна и дълга колона. Й. Йовков, Разк. I, 240. При доближаване на едноименно наелектризирано тяло до електроскопа листенцата се разтварят още повече, а при доближаване на противоположно наелектризирано тяло листенцата се прибират. Физ. Х кл, 1958, 49. Грешки: 1. При единичните крачки: ..; прави се голяма крачка, без да се прибира следващият крак. Ем. Жечев, Б, 52. Ефектът на диетата зависи от здравословното състояние: .. Първо се прибира коремът, .., после дрехите започват да стават широки, накрая и кантарът отчита разликата. Eva, 2007, кн. 100 [еа]. // Рядко. За усмивка — изчезвам от устните. Усмивката му се прибра и очите му плахо загледаха. Й. Йовков, Ж 1945, 160. Вдигнах поривисто ръка преди още да помисля. Твоята полуусмивка се прибра. Бл. Димитрова, От, 27.
5. Прен. Разг. Обикн. св. Умирам; отивам си. — Никой не ще плаче за мене. — Той пак въздъхна и съвсем тихо продума: — Да се прибера и аз най-сетне .. да ида при Антица. Й. Йовков, ЧКГ, 200. — Май че Мария вече се е прибрала .. — Бог да я прости! В. Попов, Избр. пр, 68. Бял ескадрон .. прехвърли могилата при Конак .. Ескадронът мина по стъпките на ония негови предходници, които отколе се прибраха в царството на сенките. А. Каралийчев, ПГ, 176-177. Де го старий поп Григора, / де го Светогора? / Отидоха, прибраха се — / и ний там ще идем. Ц. Церковски, Съч. II, 260. На онзи свят прибра се вече ти, / дано, кога се срещнеш тамо с Бога, / сам Бог не се от тебе възмути. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 258.
6. Диал. Приближавам (в 1 знач.); прибирам, приближавам се, доближавам, доближавам се. Търгнала [принцесата] по планината .., та дошла до еден град. Тамо се прибрала кач’й еден старец, шкембеджия. СГ, 1894, кн. 1, 282. Едно се наведил коньо да пие вода и веднаж фукнал назад .., на трекио пат се прибрал царскио син до водата и се опулил да види от що се плаши коньот. Нар. прик., СбНУ Х, 167. Една мечка .. слегла долу кай колибата и се прибрала до вратата. Нар. прик., СбНУ ХI, 122. Умрел си Стоян .. / .. / Отиде [Бояна] дур’ при Стояна, / му кладе киска босильок, / прибра се да го целиват. СбБрМ, 295-296.
7. Диал. Вразумявам се, укротявам се, усмирявам се; мирясвам (Н. Геров, РБЯ). Той ся е прибрал, не е какъвто бяше. Ожени го, да се прибере. Н. Геров, РБЯ IV, 263.
8. Диал. Обикн. св. Оженвам се, създавам си семейство. — Прибери се, та да видиш какво е да ти шета булчица, да те преглежда, да ти готви и да ти пере. Г. Караславов, Избр. съч. II, 87. — Дохождаха да ми говорят за ваша Тинка. Виж, че се съгласете, че да се прибере момичето. Ами време ѝ е. Пък Брайко е имотен. А. Каменова, ХГ, 194. Акраните му [на гусларя] всички до един се прибраха, само той сърце не може да надвие. П. Тодоров, И I, 76. — Че... защо не вземеш да се ожениш? Млад си, хубав си, добър, на добра работа, .. — какво има още да чакаш, та не се прибереш .., като хората? Д. Калфов, Избр. разк., 377. — То и сега ти се село смее, Стайко! — .. То и на тебе се смее, Гуне .. Така се то село смее на брадва без дръжка .. Я да се приберем, че да си е реден животът ни! — закиска се пък Стайко. Ц. Церковски, Съч. III, 41.
9. Остар. Прибирам, събирам вещите, багажа си; приготвям се, стягам се. Той я прегледа .. и ѝ каза, че може да пътува .. По връщането си в хотела .. Стремски и жена му захванаха да се прибират. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 171-173. С голямо съжаление всички напускат тази хубава местност и неописуемата гледка пред тях, за да се прибират за път. БДн, 1909, бр. 21, 2. Старата забелязваше, че Донка се прибира и като че иска да си иде .. Но Донка не искаше и да я чуе. Тя се готвеше за път. Китка V, 1886, кн. 14, 46.
10. Остар. Пестя, не разхищавам пари, не се разпускам. Пестението не ще някое голямо юначество ..; стига само да ся зарече чловек, па да умее да си ся прибира. Й. Груев, СП (превод), 213. Заречете ся да не щете да бъдете сиромаси, .., прибирайте ся в разноските си и требете по-малко от чтото имате. Й. Груев, СП (превод), 216.
11. Прен. Остар. Започвам отново да говоря или пиша за нещо, по някаква тема, от която съм се отклонил или временно съм изоставил; връщам се. По-горе казахме, .., как може учител да направи, за да се залибят децата с него. Затова тука щем се приберем да кажем недостатъците .., противни на деятелността. Й. Груев, Н, 1881, кн. 4, 356. Да ся прибереме сега във въпроса си и да почнеме отначало. Ч, 1871, кн. 12, 363.
12. Остар. и диал. Само мн. и З л. ед. Събираме се на едно място; струпваме се, сбираме се. Щом им дойдеше такъв [учен] гостенин, което те го имаха за голяма чест на селото си, ще се приберат около му, стари, млади. Ил. Блъсков, КУ, 24. При балканский лев и под българските пряпорци са прибират вече хиледи юнаци. НБ (притурка), 1876, V. Сбрали се, прибрали, един ден няколкома .. ученици в една от своите бедни стаи. ВЦ, 1888, кн. 20, 34. За да вярваме, че усърдието на нашите съотечественици към неделните училища не е намаляло, облягаме се на известието, което имаме за състоянието на неделните училища в Търново и особено на женското неделно училище, дето всекий празничен ден са прибирали до 150 момичета от разна възрост да ся учат. У, 1871, бр. 8, 114.
ПРИБЍРА МИ СЕ несв., непрех. Обикн. в отриц. или във въпр. изр. Искам да се прибирам, прибера (в 1 знач.). Един гвоздей не чукваш вече, .. — Не да кова, а вкъщи не ми се прибира. Все кълнеш, .., пискаш, бягаш у майка си. Н. Каралиева, Н, 152. На хората не им се прибираше. Доброволно оставаха по-дълго на обекта. Бл. Димитрова, ПКС, 36. Още по-силно се стегнало сърцето ѝ. Не ѝ се прибирало вкъщи. Л. Александрова, ИЕЩ, 85.
◊ Защо (що) не ме прибере Господ. Разг. Възклицание за изразяване на отчаяние и желание да се умре. Защо (що) не <си> те (го) прибере Господ. Разг. Пренебр. Обикн. за 2 и З л. Възклицание за изразяване на неодобрение, пренебрежение, когато някой каже нещо съвсем не на място, нещо много глупаво. Прибери си сергията. Диал. Неодобр. Махни оттук вещите си. Прибирам / прибера акъла (ума) на някого. Рядко. Разг. Силно впечатлявам или смайвам някого с необикновените си качества или с нещо, което не е очаквал. Л ю б ч о: — Много силно впечатление ти е направил! Да не си се влюбила в него? Д о р а: — Акъла ми прибра. По умни мъже съм голяма падалка. К. Кюлюмов, ПШ, 72. Онуй .. се обади отново. Не само почукваше върху стъклото, ами просто го блъскаше и скърцаше с нокти или със зъби по него. .. баща ми, като рипна, .. и кога отиде до прозореца, какво да види: жаба!… Истина ви казвам, тогава, значи, тая жаба ми прибра акъла на мене. Й. Радичков, СК [еа]. Прибирам / прибера грехове (грях, греха). Диал. Извършвам някаква осъдителна постъпка, прегрешение или престъпление спрямо някого, последствията от което падат върху мене. Припомни си [Тане], че всеки път / той, като стар комита, / прибирал е .. грехът. Т. Харманджиев, П, 95. Па ѝ [на Петкана] от Бога досвиде. / Много че греове прибере, / не щяла да го [Лазар] отрови. Нар. пес., СбВСтТ, 976. Прибирам / прибера греховете на някого. Диал. Поради свои действия, поведение спрямо някого отговарям за тежкото положение, в което е изпаднал той, или за грешките му. Колко хорица [дядо поп от Сврачево] е съблекъл, на колко души греховете е прибрал, .., па и мене не пожали, тамам двеста и тринайсет гроша и вола ми е изял. М. Георгиев, Избр. разк., 150. Прибирам / прибера душата на някого. Разг. Лишавам някого от живот, отнемам живота на някого. Ето, днес-утре Вишният може да ми прибере грешната душа. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 59. — Не мога повече да влача този магарешки живот! Къде е, къде е смъртта да ми прибере клетата душа! А. Каралийчев, ПС III, 90. Прибирам / прибера змия в пазвата си. Разг. Грижа се за някого, смятам го за близък, като му се доверявам, без да подозирам, че той ми причинява зло, че действа срещу мене, в моя вреда. Лазар Глаушев .. изведнъж скочи, ..: — Не излизайте [наместникът и кир Грета] против цял народ, който ви прие в къщата си като братя свои. .. — Прибрали сме змия в пазвата си! — викна Лазар с отвращение. Д. Талев, ЖС, 297-298. Прибирам / прибера на топло някого. Жарг. Вкарвам някого в затвора. Чука, заедно с още двама авери, беше ограбил една от най-хубавите вили .. на милицията ѝ трябваха само три дни, за да ги прибере на топло. В началото Чука .. се изрепчи на следователя. К. Кънчев, ПР III [еа]. Ако Темида имаше почва на родна земя, отдавна да е прибрала на топло .. две трети от ръководството на ДПС .. за икономически .. далавери. Мон., 2006, бр. 2502 [еа]. Провенцано ръководи кървавата разправа на хората на Лучано Лиджо с тези на опълчилия им се .. Микеле Навара .. полицията намира достатъчно основания, за да го прибере на топло. Мон., 2006, бр. 2539 [еа]. Прибирам / прибера под крилото си някого или нещо. Книж. 1. Полагам специални грижи и внимание за някого, нещо, като го закрилям, пазя, покровителствам, толерирам. Малкият Тайсън е класически хулиган, .. легендата на бокса, треньорът Къс Дамато, .. видял огромния потенциал на черното момче, тежащо 80 кг на 13 години, и го прибрал под крилото си. П, 2005, бр. 36 [еа]. 2. Нов. Привличам някого, някаква фирма, организация, институция и под. към собствената си и поемам ръководството ѝ. Чрез поправки в закона за приватизацията тя [министърката на икономиката] имала намерение да прибере под крилото си Агенцията за приватизация, като я превърне в изпълнителна агенция, пряко подчинена на повереното ѝ министерство. Кеш, 2004, бр. 21 [еа]. „Софийски аптеки“ .. бяха основани от „Софарма“, след като производителят прибра под крилото си три по-малки дистрибутори. Банк., 2007, бр. 13 [еа]. Собственик на детективското бюро .. беше Хенри Чандлър, а негов изпълнителен директор Хърман Уебър. Той някога е бил лейтенант в полицията .. Основал бюро за частни детективски проучвания. .. петима полицаи .. напуснали работа и отишлш при него. Чандлър го бе финансирал, а сега го бе прибрал под крилото си заедно с петимата му бивши колеги. Б. Попов, ЗР (превод) [еа]. Прибирам / прибера юздите (юздата) на някого. Разг.; Прибирам / прибера дизгините на някого. Диал. Ставам строг в отношението си към някого и не му позволявам да върши каквото си иска, да своеволничи. Да хване да продава от едина край хубавите си мюлкове, да изяде и изпие сичко, .. Ех, ако да имаше .. някой .., да прибере на този смаян убиец юздите. Ил. Блъсков, ПБ II, 39-40. Прибирам се / прибера се в себе си. Замислям се дълбоко за нещо, като се откъсвам, изолирам от външния свят; вглъбявам се. А вълните на гласа носеха думите на тъжната старина ..: Маро льо, бяла българко, / ела се, Маро, потурчи. .. Жените със скръстени ръце бяха се прибрали, сякаш, в себе си и всяка по отделно преживяваше дълбоката трагедия на неволницата царкиня. Ст. Чилингиров, ХНН, 76. Когато дойде до прозореца, пак видя горещата игра на околните зъбери, скръсти ръце и се прибра в себе си. Д. Бегунов, ГВВ, 60. Прибирам се / прибера се в черупката си. Разг. Преставам да правя опити да предприема нещо, защото съм наплашен или обезнадежден, обезкуражен. Опита се баба му нящо да нареди, както тя знае, и да се наложи. Той така накриво я изгледал и такива остри думи изрекъл, че токо-речи я изпъдил и накарал я да се прибере в черупката си. Т. Влайков, Съч. II, 259. — Както виждаш, любезни, нищо не излезе и от твоите маневри, ами я се прибирай в черупката си. Л. Стоянов, Х, 162. Прибирам си полите; прибирам си скутите. Диал. За мома — пазя, опазвам девствеността си, докато се омъжа. Симпатиите на жените бяха към началника. — Какво, най-сетне, мъж е. Паднало му се е, кусал си е. Тя пък да си е прибирала скутите. Да не е толкова загорявала. Ст. Чилингиров, ПЖ, 152. Прибирам си / прибера си акъла (ума) <в главата>. Остар. 1. Съсредоточавам се върху нещо. Той .. са упъти къде селото .., дето са отби и там се спря, за да си отпочине и намисли да преседи един-два дни, да си прибере малко ума в главата. Ил. Блъсков, ПБ III, 8. Но Карлейл спира гнева си, .., прибира си ума и, .., сяда и написва отново сичкия том, без да изостави някой смисъл, що я имало в първия изгорен ръкопис. Лил., 1884, кн. 7, 37. 2. Постъпвам благоразумно, разумен и внимателен съм в постъпките си. Неделча ази [Горанчо] извардих, / с добром му казах, поръчах: акъла да си прибира, / устата да си предпазва. Ц. Церковски, Съч. II, 210. Прибирам си / прибера си дните. Остар. Скоро ще умра, намалява или свършва времето, което ми е съдено да живея. Тук миналийт си живот / на слънце днес простирам, / .. / аз дните си прибирам. / .. / Ах, оставете ме сега, / .. / Тук, дето първо съм живял, / тук кости да оставя. П. П. Славейков, Ч, 1875, кн. 5, 228. Прибирам си / прибера си душата. Остар. Отдъхвам си, отпочивам си след силно напрежение, умора, изтощение. Тогава се тръшна капнал до един орех, за да си прибере душата. Ив. Вазов, СбНУ I, 8. Прибирам си / прибера си езика (езичето). Разг.; Прибирам си / прибера си устата. Диал. 1. Грубо. Внимавам какво говоря, казвам, въздържам се да говоря необмислено, неуместни или обидни думи. — Да кажеш на децата да не дрънкат много .. Свършило се [житото] или не — това не е тяхна работа, чу ли? Па и ти да си прибираш устата. Ц. Церковски, Съч. II, 230. 2. Спирам, преставам или свършвам да говоря; млъквам. Един устата си прибрал едвам / и вече други друго пък разказва. Кр. Христов, ЧБ, 209. Прибирам си / прибера си кокалите (старите кокали). Разг. Умирам. В неделя жените на тумби загъмжаха в селското гробище, .. Занареждаха: — Блазе на баба Кръстинка! .. Прибра си старите кокали, намести се при своите. Ние къде ли ще гнием? А. Каралийчев, ПГ, 74. Прибирам <си> / прибера <си> куфара (куфарите). Разг. Приготвям се да замина някъде или да напусна някое място. — Как издържате вие? — Кои ние? — Вие, язовирците .. — Е, първом .., и мене ме налягаше да си прибера куфара и да си ида вкъщи, на топло... Ама удържах. Др. Асенов, СВ, 91. Прибирам си / прибера си парцалите1 (дърмите, партакешите, партушините, дрипите). Разг. Обикн. пренебр.; Прибирам си / прибера си багатериите. Жарг. Обикн. пренебр. Махам се отнякъде, напускам някое място; отивам си. Нямаше сякаш съмнение. Мона май се махна. Прибра си парцалите .. Цеца огледа стаята, надзърна под Домниното легло. Б. Болгар, Б, 69. Г р а ф а: — Още една такава тирада — и кръвното ми налягане ще се повиши от досада! Предпочитам да се махна .. В а с и л: — Можеш да си прибереш партакешите, когато ти скимне, няма да те задържам! Др. Асенов, И, 85. — Ведо, кучко, да си прибираш дърмите и да се пръждосваш оттук, чуваш ли? Ст. Марков, ДБ, 199. Прибирам си / прибера си парцалите2. Диал. Прибирам се (в 6 знач.); мирясвам (Н. Геров, РБЯ). Прибирам си / прибера си чуковете (чукалата, такъмите). Разг. Обикн. пренебр. Махам се отнякъде, напускам някое място; отивам си. — На бай Михил му е лесно. Като го погледнат, ще си прибере чуковете, та в друго село. П. Здравков, НД, 188. Ти си виновен, че ги пускаш, уплаши им се. А все говориш за Павка Корчагин. Това е предателство ..! Прибери си сега чукалата. В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 54. Прибира с иглата, изнася с колата. Диал. Употребява се, когато някой прави разходи, несъответстващи на доходите му, и е крайно разточителен. Прибра <си> го (я) Господ (Бог) <при себе си>; ще да <си> го (я) прибере Господ (Бог) <при себе си>. Разг. Умря (ще (да) умре). Жена му беше лоша /той поне мислеше тъй/, но я прибра Господ. Й. Йовков, ЖС, 195. За зла участ случи се така, че баба Митра наскоро си я прибра Господ и дядо Петко наистина остана самин. Г. Данаилов, КОС [еа]. Аз и моите приятели (лека им пръст на някои, прибра ги Господ) сме от поколението на 60-годишните. Пол., 2008, бр. 235 [еа]. С вили орехи прибирам. Диал. Върша безплодна работа.