пропъ̀ждам - първо лице, единствено число, сегашно време пропъ̀ждаш - второ лице, единствено число, сегашно време пропъ̀жда - трето лице, единствено число, минало свършено време пропъ̀ждаме - първо лице, множествено число, сегашно време пропъ̀ждате - второ лице, множествено число, сегашно време пропъ̀ждат - трето лице, множествено число, сегашно време пропъ̀ждах - първо лице, единствено число, минало несвършено време пропъ̀ждахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пропъ̀ждахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пропъ̀ждаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пропъ̀ждаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пропъ̀ждай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пропъ̀ждайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пропъ̀ждащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пропъ̀ждащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пропъ̀ждащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пропъ̀ждаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пропъ̀ждащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пропъ̀ждащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пропъ̀ждащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пропъ̀ждащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пропъ̀ждащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пропъ̀ждайки - деепричастие пропъ̀ждал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пропъ̀ждалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пропъ̀ждалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пропъ̀ждала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пропъ̀ждалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пропъ̀ждало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пропъ̀ждалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пропъ̀ждали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пропъ̀ждалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пропъ̀ждан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пропъ̀ждания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пропъ̀жданият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пропъ̀ждана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пропъ̀жданата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пропъ̀ждано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пропъ̀жданото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пропъ̀ждани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пропъ̀жданите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРОПЪ̀ЖДАМ, -аш, несв.; пропъ̀дя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Карам, принуждавам някого или нещо да се отстрани, да се махне отнякъде, от някакво място; изпъждам, отпъждам, изгонвам, прогонвам. Най-напред ще отиде в кръчмата и ако завари пиячи, ще ги изругае и ще ги пропъди да си гледат работата. К. Петканов, ДЧ, 434. Попита войниците кой е тоя, дето иска да влезе. А те му казаха: — Едно просяче, дете на просякиня, и ние го пропъдихме. С. Флорин, ГД (превод) [еа]. Юруците ни приеха твърде ласкаво, след като пропъдиха псетата, които налетяха с бесен лай въз непознатите гости. Ив. Вазов, Съч. XVII, 121. Черният жребец е толкова лют и ревнив, че ако се случи да мине наблизо по пътя някоя каруца, той, със своя бърз и ситен тръс, излиза от хергелята, спуща се като зло куче върху конете на каруцата и иска да ги дави. Трябва хората да слизат и като викат и махат с камшика, да го пропъждат настрани. Й. Йовков, Събр. съч. III, 1977 [еа]. Тя махаше с прът и пропъждаше ятото кокошки и петли, които връхлитаха към кукурузището да клъвнат някое зърно. Кр. Григоров, Р, 63. Подфръкнале два гълъба, / .. / горе, горе уф лозята, / та зобиле бело грозде, / па са дошли пъдарите, / пропадиле два гълъба. Нар. пес., СбВСт, 252. С тамян дявола не можеш да пропъдиш. Погов. ● Обр. Дъждът спря тъй неочаквано, както почна. Втурнал се ядосан към тъмния облак, вятърът го пропъди зад планината. П. Бобев, ЗП, 18. И никаква неволя нито можа да смръкне ведрите му големи очи, ни от устни му да пропъди веселия гласен смях. П. Тодоров, И I, 117. // Принуждавам някого да напусне някакво място (селище, държава и под.) завинаги, обикн. без да има възможност да се връща; прогонвам, изпъждам, изгонвам, прокуждам. Влиза в свада с кметове и големци. Пропъждат го от едно място на друго, интернират го, но почти нелегално, той пак се завръща в село, за да подготви съпротивата срещу властта. М. Николов, Избр. пр [еа]. Всеки бедняк има да си отмъщава на някой изедник. На̀, черешарите няма ли сега да си отмъстят на Бурханлара, дето през румънско им заграби нивите и пропъди цялото семейство в България. П. Славински, ПЗ, 23. Трябва той сега да го съсипе него и дори да го махне от селото както на времето Дочо махна и пропъди Делищъркела. Т. Влайков, Съч. III, 213. Но кълни, майко, проклинай / таз турска черна прокуда, / дето нас млади пропъди / по тази тежка чужбина. Хр. Ботев, Съч. 1929, 5. Той с превземанието на столицата изчисти вътрешните най-опасни неприятели на царството Сурсовула и Самуила, от които единът е изчезнал съвсем от света, а другий е пропъден в чужда страна. Д. Войников, РК, 82. // Принуждавам член на семейството, обикн. съпруг и съпруга, да напусне семейния дом и семейството завинаги; изпъждам, изгонвам, прогонвам. Искаше му се да извика: „Зъл човек! Проклет човек! Лежи сега тука, лежѝ! Тъй ти се пада. Умори жена си, пропъди синовете си“. Й. Йовков, ЖС, 200. — Червеи да ви ядат вас, червеи! Хайвани с хайвани! Пропъдихте хубавата снахица! Ти що стоиш като обран поп, бе! Скоро да вървиш да я доведеш! И. Петров, НЛ, 188. Много пъти Марина и майка ѝ крояха разни планове да пропъдят Станка, но в края на краищата нищо не излизаше. Как да я пропъдят? От два брата деца са, комай на едни години, родени и израснали в една къща. Г. Караславов, ОХ I, 65. „Преди две години старата пропъди дъщеря си, а сега удави унучето си.“ Л. Караславов, Съч. V, 200. — Това не ща! Друго ми донесете, ако няма, намерете! Купете! — викаше и крещеше побеснелия от пиянство мъж, — или ако не, сички ви изтрепвам и пропъждам изкъщи! Ил. Блъсков, ПБ II, 63.See more2. Отблъсквам нападател, завоевател и под. от някаква територия. Многобройните турци отстъпваха бързо, но с големи жертви. Като диви рисове ги подгониха момчетата и ги пропъдиха до укрепленията. Д. Габе, МГ, 148. Симеон проводи срещу нападателите доволно войска през Влашка, та ги пропъди и двата пъти из земята си. Д. Войников, КБИ, 88. Цезар разбил Аровиста, пропъдил германците зад Рейн. Н. Михайловски, РВИ (превод), 254. Веднъг руски топове пукнаа / и турците пропъдиа. Нар. пес., СбНУ XLIII, 460.
3. Прен. Отблъсквам, отхвърлям някого, не споделям чувствата, които някой изпитва към мен. — То любовта, дъще, никой я не знае кога идва и кога си отива... Ами не пропъждай момчето. Г. Райчев, ЗК, 161.
4. Прен. Правя някаква мисъл, чувство, настроение и под. да престанат да се проявяват, да оказват въздействие върху съзнанието ми; отпъждам, изпъждам, прогонвам, изгонвам. Напразно се стараех да пропъдя тая страшна мисъл. К. Величков, ПССъч. I, 30. Слава Богу, аз получих писмото Ви и пропъдих от главата си една глупост, която не ми даваше мир през последните три-четири дни. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 275. Понякога се мяркаше и образът на другия Тъкачев, офицера, който избягал от баща ѝ на гарата в Скопие, и този образ тя пропъждаше от съзнанието си с болка и презрение. Г. Караславов, ОХ I, 404. Ние бягаме. От какво ли? Бягаме от желанието си да забравим, да пропъдим цялата болка и тъга, да се избавим от злото, което ни заобикаля. ЛВ, 2002, бр. 2, 6. Ако на време и да пропъжда подозрението, то пак изведнъж се връща. Ст. Ботьов, Κ (превод), 157. пропъждам се, пропъдя се страд. Разбойниците са появяват начесто .. Но според царската заповед ще ся устрои гвардия, та дано ся пропъдят. ЦВ, 1861, бр. 34, 1.
ПРОПЪ̀ЖДАМ СЕ несв.; пропъ̀дя се св., непрех. Диал. Забягвам; прокуждам се. — Къде беше, бре лели? Пропъди се, па се не обади! Толкова години! Елин Пелин, Съч. I, 54-55. — Дойдоха русите, пропъди се поврага [турчинът] и забравихме го и него, и теглото му. Н. Попфилипов, РЛ, 28. — Леле Боже, леле мили Боже! / Дето беа до две сирачета, / тия беа две млади близнета, / тия са се далек пропъдили, / ни се знаят, ни се па познават. Нар. пес., СбНУ XLIII, 326.