отпъ̀ждам - първо лице, единствено число, сегашно време отпъ̀ждаш - второ лице, единствено число, сегашно време отпъ̀жда - трето лице, единствено число, минало свършено време отпъ̀ждаме - първо лице, множествено число, сегашно време отпъ̀ждате - второ лице, множествено число, сегашно време отпъ̀ждат - трето лице, множествено число, сегашно време отпъ̀ждах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отпъ̀ждахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отпъ̀ждахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отпъ̀ждаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отпъ̀ждаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отпъ̀ждай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отпъ̀ждайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отпъ̀ждащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпъ̀ждащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отпъ̀ждащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отпъ̀ждаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпъ̀ждащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отпъ̀ждащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпъ̀ждащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отпъ̀ждащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отпъ̀ждащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отпъ̀ждайки - деепричастие отпъ̀ждал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отпъ̀ждалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отпъ̀ждалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отпъ̀ждала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отпъ̀ждалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отпъ̀ждало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отпъ̀ждалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отпъ̀ждали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отпъ̀ждалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отпъ̀ждан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отпъ̀ждания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отпъ̀жданият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отпъ̀ждана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отпъ̀жданата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отпъ̀ждано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отпъ̀жданото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отпъ̀ждани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отпъ̀жданите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТПЪ̀ЖДАМ, -аш, несв.; отпъ̀дя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Пъдя, отстранявам някого или нещо от някъде (обикн. от себе си или от мястото, където се намирам); пропъждам, изпъждам, изгонвам, прогонвам. — Какво ти е, Стое, — тя все още гальовно го подвикваше, — да не ти е призляло нещо .. — Махни ми се от главата, остави ме сам, че не мога да гледам жив човек пред очите си — едва ли не я изруга Тенкин и я отпъди с ръка. Кр. Григоров, Н, 81. Едва излязло на една полянка, стадото му се смеси със стадото на друг овчар. Ами сега? Как да отдели овцете и как да ги разпознае? .. Пенко се втурна, отпъждаше едните, които смяташе за чужди, но те се оказваха негови, теглеше други, но те се оказваха чужди и бягаха настрана. П. Здравков, НД, 126. На лозницата, разлюляла пред потъмнялата дървена къща зелените си гердани, висяха едри гроздове. Един скорец опитваше сладки ли са зърната, ала старицата не го отпъди: спорна ли е годината, има да похапнат благо и децата, и птичките. Л. Галина, Л, 67. Цялото отечество требува да скочи сговорно на крак, когато дотребува да отпъди някой неприятел, насилник отвън. КН, 1873, кн. 1, 29.See more2. Прен. Отстранявам, съзнателно забравям, пренебрегвам някаква мисъл, чувство и под.; прогонвам, пропъждам, изгонвам, изпъждам. Нелепа мисъл започна да ме занимава и през следващите дни, колкото и да се мъчех да я отпъдя, не успявах. Й. Радичков, СР, 175. Веднъж върнали се отдалеко, спомените не искаха да го оставят току така, а и той не ги отпъди. Бяха му умилели. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 16. Не се излагай, съветваше сам себе си Киро; дръж се.. Ала добре знаеше колко безполезно е да се успокоява. И не с помощта на волята отпъждаше обзелия го страх, не; страхът си отиваше сам. Р. Михайлов, ПН, 113. Кога усетите, че завист или гняв иска да се вмъкне в сърцето ви, събирайте всичките си душевни сили да ги отпъдите. С. Радулов, НД (превод), 33. отпъждам се, отпъдя се страд. След малко тези мрачни мисли се отпъдиха от други, които от невидено дойдоха и обориха първите. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 247.