ПРОКУ̀ЖДАМ, -аш, несв.; проку̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Принуждавам или ставам причина някой да напусне родината си или родния си край, да живее извън техните предели, далече от тях; прогонвам, пропъждам, изгонвам.
Всестранната подкрепа, която оказва Шишманов на почти всички творчески дарования, изпъква с цялото си значение .., когато буржоазната критика по различни поводи е искала да .. прокуди от родината Пенчо Славейков. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 25. Тук [в Солун] се бяха събрали пришълци от всички краища на Македония .. Всички бяха прокудени от родните си места, за да избягнат произвола и насилията на местните турци. Д. Спространов, С, 85. Бежанските колони се точат пред камерите, децата плачат, а майките проклинат тези, които са ги прокудили от домовете им. Сега, 1999, бр. 102 [еа]. Непокорните чехларци се множили, селото растяло, но липсата на поминък прокуждала мъжете по Добруджа. Ст. Станчев, НР, 147.See more2. Принуждавам или ставам причина някой или нещо да се махне отнякъде, да напусне някое място; гоня, изгонвам, прогонвам, пропъждам. Въстаниците дълго гледаха как се отдалечава революционното оръдие, което превзе Берковица, прокуди враговете отвъд Петрохан. А. Каралийчев, НЧ, 111. На другия ден поп Райо го [бай Петър] прокуди от църквата .. — Не искам в божия храм болшевик. А. Каралийчев, НЗ, 57. Гнездо си птичка сви — и пя, догдето есен / прокуди я към топлите места. К. Христов, ВС, 56. В нашата дъбрава ся въдяха славеи .. Ловците прокудиха .. тия пойни птички. Д. Манчев, БЕ I, 101.
3. Прен. Поет. Ставам причина, правя някаква мисъл, чувство, спомен и др. да се заличи, да изчезне от съзнанието, душата на някого; изгонвам, изпъждам, прогонвам, пропъждам. Душата му се бе прояснила — тунджанският злак прокуди оттам мислите за Филип. К. Колев, ТЕ, 57. Маргарита беше извънредно любезна и приветлива към госта, за да прокуди продължающата се негова свенливост. Ив. Вазов, Съч. ХII, 184. Видя [Теодосий] светлина, която проникваше в цялата му душа и прокуждаше оттам и тщеславие, и гордост, и самолюбие — суетата, в която бе живял живота си. П. Константинов, ПИГ, 54-55. И с факел светъл, майко [на знанието], ти прокуди / от наши ум жестоките заблуди. Ем. Попдимитров, СР, 64. прокуждам се, прокудя се страд. Влизането в него [езерото] без специално разрешение е строго забранено, за да не се безпокоят и прокудят ценните му обитатели. В. Бешовски и др., ЕП, 3.
ПРОКУ̀ЖДАМ СЕ несв.; проку̀дя се св., непрех. Остар. 1. Преселвам се, обикн. по принуда в друго населено място или в чужбина. Иванчо като се прибра, захвана да приказва историята си от начало, още откакто бе са прокудил от село. Ил. Блъсков, ПБ III, 72. Поп Сава е из Елена, запопен в Разград, отдето са е прокудил преди 2-3 години. НБ, 1876, бр. 5, 19-20. Роден и възпитан в усамотен кабинетен живот, в живота на младото княжество .. той [Димоглу] се шашардиса и .. се прокуди .. в Русия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 131. Рожденото ми място .. е в Пловдивско .., гдето съм отрасъл и гдето се навъртах до 1836 година, а оттогава .. аз се прокудих другаде. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 546.
2. Преставам да ходя някъде, да посещавам определено място. Пусто опустя кафене „Черешова сянка“. Напразно всяка сутрин .. мете до сред улицата Пешо Кафеджият. И стола премахна, на който издъхна Бургазът .., но подплашиха се старците, прокудиха се и рядко някой вече се отбива там. Чудомир, Избр. пр, 273.