1 изгонвам - изпъждам - прогонвам - пропъждам - изхвърлям (разг.) - разкарвам (разг.) - отпъждам - изритвам (разг.; грубо) - прокуждам (разг.)
ПРОКУ̀ЖДАМ, -аш, несв.; проку̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Принуждавам или ставам причина някой да напусне родината си или родния си край, да живее извън техните предели, далече от тях; прогонвам, пропъждам, изгонвам. See more
ПРОКУ̀ЖДАМ, -аш, несв.; проку̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Принуждавам или ставам причина някой да напусне родината си или родния си край, да живее извън техните предели, далече от тях; прогонвам, пропъждам, изгонвам.
