изрѝтвам - първо лице, единствено число, сегашно време изрѝтваш - второ лице, единствено число, сегашно време изрѝтва - трето лице, единствено число, минало свършено време изрѝтваме - първо лице, множествено число, сегашно време изрѝтвате - второ лице, множествено число, сегашно време изрѝтват - трето лице, множествено число, сегашно време изрѝтвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изрѝтвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изрѝтвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изрѝтваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изрѝтваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изрѝтвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изрѝтвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изрѝтващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изрѝтващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изрѝтващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изрѝтваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изрѝтващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изрѝтващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изрѝтващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изрѝтващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изрѝтващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изрѝтвайки - деепричастие изрѝтвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изрѝтвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изрѝтвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изрѝтвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изрѝтвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изрѝтвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изрѝтвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изрѝтвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изрѝтвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изрѝтван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изрѝтвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изрѝтваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изрѝтвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изрѝтваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изрѝтвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изрѝтваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изрѝтвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изрѝтваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗРЍТВАМ, -аш, несв.; изрѝтам, -аш, св. 1. Непрех. Ритвам изведнъж.
Но Сивата, на която това пътувание ставаше повече и повече досадително, изрита внезапно, скъса юздата и тръгна сама през гората. М. Балабанов, ДБ (превод), 64. Бебето преди да заспи изритва, махва с ръчички и се успокоява.See more2. Прех. Изтласквам, изблъсквам някого или нещо с ритане. Марина залитна и с трясък се изтърколи долу. След нея полетяха дрехите и бохчата. Докторът ги хвърляше и изритваше с чизмите си. Ем. Станев, ТЦ, 106. До огнището на покъсана рогозка лежеше петнадесет-шестнадесет годишно момиче, изритало чергата в краката си. Д. Марчевски, ДВ, 10. Когато копае жилището си, язовецът изхвърля излишната пръст силно назад със задните си крака. Не я събира на купища отвън до отвора, а така силно я изритва, че тя се разпръсква далеч. П. Петков, СП, 18.
3. Прен. Разг. Със сила изтласквам, избутвам някого от някъде; изривам1, изгонвам, прогонвам. Пило вече го изритваше от вратата и му се караше: – Харен човек си, Дико, но устата ти е мръсна. Кр. Григоров, Р, 116. Като всяка първа жертва, тя го обичаше безнадеждно и когато я целува, и когато ѝ нанася плесници, и когато я изритва посред нощ на улицата. К. Калчев, СТ, 212.
4. Прен. Разг. Принудително отстранявам някого от някъде, обикн. служба, пост и под.; изгонвам, прогонвам. „Няма вече живот за мене тук, трябва да се измъкна, докато не са ме изритали с гръм и трясък“ – помисли си той отчаян. М. Марчевски, П, 223. До миналата седмица работех в Устово, но ме изритаха. Стават едни такива работи... Наклеветиха ме – това е... А. Михайлов, ДШ, 58. изритвам се, изритам се страд. и взаим.