печѐля - първо лице, единствено число, сегашно време печѐлиш - второ лице, единствено число, сегашно време печѐли - трето лице, единствено число, минало свършено време печѐлим - първо лице, множествено число, сегашно време печѐлите - второ лице, множествено число, сегашно време печѐлят - трето лице, множествено число, сегашно време печѐлих - първо лице, единствено число, минало свършено време печѐлихме - първо лице, множествено число, минало свършено време печѐлихте - второ лице, множествено число, минало свършено време печѐлиха - трето лице, множествено число, минало свършено време печѐлех - първо лице, единствено число, минало несвършено време печѐлеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време печѐлехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време печѐлехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време печѐлеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време печелѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение печелѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение печѐлещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие печѐлещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие печѐлещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие печѐлеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие печѐлещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие печѐлещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие печѐлещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие печѐлещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие печѐлещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие печѐлейки - деепричастие печѐлил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие печѐлилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие печѐлилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие печѐлила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие печѐлилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие печѐлило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие печѐлилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие печѐлили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие печѐлилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие печѐлел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие печѐлела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие печѐлело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие печѐлели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие печѐлен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие печѐления - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие печѐленият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие печѐлена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие печѐлената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие печѐлено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие печѐленото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие печѐлени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие печѐлените - множествено число, членувано, страдателно причастие
See more
- 1. печеля
- - Печеля време
See more- - Печеля почва
- - Печеля сърцата
ПЕЧЀЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Придобивам, обикн. с труд, с усилие пари, имот и др.; спечелвам, изкарвам1. Противоп. губя. Като започнаха те да работят и да печелят заедно, събраха ден след ден, година след година цяла шепа алтъни. Д. Талев, ПК, 101. — Хората печелят добри пари и много естествено е желанието им да се обзавеждат с по-хубава покъщнина. А. Гуляшки, ДМС, 108. Лула тютюн не струваха на баща ѝ наполеоните, които печелеше от оризищата в Тракия. Тогава животът беше задушен. С. Северняк, ОНК, 59. Казвах му, че има хора, които ходят от град на град и с такива звънци свирят всякакви песни и печелят пари. Й. Йовков, Разк. II, 31. — Ами тая обща лакомия, тая лудост за пари и печалби? — Даскале! Нека печели народът, нека богатей! Д. Талев, ПК, 200. // Обикн. в съчет. с х л я б, з а л ъ к и под. Придобивам средства, пари за прехраната си. Те работеха — в училището, на стана, в ателието, на нивата — печелеха хляба си и сами отглеждаха своите деца. Ем. Манов, ПЯ, 111-112. Преспанци минаха през тая зима бодро и весело. Тая веселост не идваше от ядене и пиене, от богатство и благополучие, все тъй с пот на челото печелеха сухия си залък бедните люде. Д. Талев, И, 246.
2. Придобивам някаква печалба, обикн. пари, като побеждавам в състезаване на хазартна игра, лотария и под.; спечелвам. Противоп. губя. Бях наблюдавал как другите залагат и губят или печелят на дребно, и знаех, че щастливите комбинации са редки като детелините с четири листа. А. Гуляшки, ЗР, 102. Тя знаеше също, че смелите играчи печелят на покер винаги. Д. Димов, Т, 324. Печеля на комарджийска рулетка.
3. Нося, принасям печалба. Номерът на лотарийния билет печели сто лева. Δ Фишът ми от тотото печели хиляда лева.
4. Постигам преднина, успех пред други при борба, състезание, в игра и под.; побеждавам. Противоп. губя. — Вие състезател ли сте? — попита неочаквано Роза. Людмил помисли за миг. — Да — каза той, — състезател съм. — А печелили ли сте състезание досега? — Доста често. П. Льочев, ПБП, 25. Когато се върна в София, той [Сашо] дори не помисли да се обади на Сузи.. А тя ставаше все по-известна и по-известна, за нея говореха като за някакво чудо. Печелеше международни конкурси. П. Вежинов, НБК, 150-151. Неведнъж и до съда отиваха двамата съседи. Мъкнеха се с месеци по града и ако Борис печелеше делото и междата отскочеше нагоре, раздолецът го обжалваше, диреше нови свидетели и, току виж, крушата пак ставаше негова. Кр. Григоров, Н, 125. Лигата затвори таблата с трясък, за което го изпсува Никола Стефата, който печелеше играта. Ив. Вазов, Съч. VII, 51. Печеля облог. Печеля избори. Печеля първенство.
5. Прен. Постигам полза, изгода от някакво положение, при някакви обстоятелства; спечелвам. Противоп. губя. — Този мемоар ще накара Мидхат да мисли, че е постигнал вече целта си! Добре, нека поотпусне граничната охрана — ние само печелим от това! Хъшовете се оживиха. Ст. Дичев, ЗС I, 453. Двама се карат, третият печели. Погов. Един губи, друг печели. Погов. „Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя — губя само мене си.“ В. Левски.
6. Прен. С държанието, с поведението си привличам, присъединявам към своя идея, дело, цел някого или нещо; спечелвам. Противоп. губя. С Каравелов той смяташе, че има еднакви мисли .. — най-вече ценеше у него това, че той се бе издигнал изведнъж сред емиграцията и със своя авторитет на писател и общественик печелеше всекидневно членове и съмишленици за комитетската организация. Ст. Дичев, ЗС II, 588-589. Неколцина [офицери] ми помагаха честно и са вече спечелени... А да печелиш хората е цяло изкуство. Д. Димов, Т, 696.
7. Прен. Обикн. в съчет. със същ. за чувство, отношение — насочвам в своя полза, към себе си назованото чувство, отношение на някого. Този човек печелеше симпатии дори и у ония, които гледаха с подозрение на всяко начинание, предприето от неговото правителство. Ст. Дичев, ЗС, II, 251. С този си рицарски подвиг той, освен дето изпълняваше един свой дълг като офицерин, но смяташе, че печели и особеното разположение на госпожицата. Т. Влайков, Мис. 1896, кн. 5, 385. Тоя благороден мъж има добри чувства към нас българите — благодарим! Нека печелим съчувствието на още много такива, защото те могат да влияят на световното мнение! Ст. Дичев, ЗС II, 377.
8. Прен. В съчет. със същ. като и з в е с т н о с т, и м е, а в т о р и т е т и под. Получавам, имам качеството, посочено от съществителното; завоювам, извоювам, придобивам. Противоп. губя. Неговото име, довчера потулено в забрава и мрак, се озарява от яркия блясък на сензацията и печели все по-широка известност сред обществото. Св. Минков, Избр. пр, 470. И тука [в драмата „Иванко“] темата.. не беше чужда на успеха, но тая тема беше разработена от един несъмнен талант. И България оцени тоя талант. Никога писател не е печелил по-пълна и по-справедлива популярност. К. Величков, Събр. съч. VIII, 74. — Умно момче... добър адвокатин е този Радков — казваха селяните. В същото време Радков печелеше и връзки, и влияние. Й. Йовков, ПГ, 240-241. Печеля престиж. Печеля авторитет. Печеля позиции. печеля се страд. Той посочи ощърбения покрив на къщата: — Вие знаете ли как се гради дом бре, готовановци! Знаете ли как стока се печели, покъщина как се събира. Г. Караславов, Избр. пр, V, 201-202. — Чух го как се молеше: моля ти се, казва, Севастице, няма да пия, ще работя, недей само продава чифлика. — Бре, че инат жена! Как да не му е мъчно на Захария? Пари се печелят, ама земя мъчно се печели. Й. Йовков, АМГ, 218.
◊ Печеля време. Книж. Отлагам нещо, протакам с някаква цел, за да получа някаква изгода, да изчакам нещо и др. — Той винаги беше решавал тези въпроси самичък, но сега това оправдание му позволяваше да печели време. — Ще свикам войводите и след като зряло обмислим отговора си, ще ви го съобщя. Ст. Дичев, ЗС I, 382. Добрита грубо пресече: — Стига, византиецо! Ти ни вземаш за деца. Изглежда, че искаш да печелиш време. Кажи ни: де е стратегът? Де е той? Ст. Загорчинов, ЛСС, 150. Печеля почва. Книж. Придобивам стабилност в дейността си, по-широк обхват на влияние или благоразположението на някого. Наред с чужденците се явяват и местни строители, които все повече печелят почва. М. Бичев, АНВ, 456. Печеля сърцата. Разг. Лесно се сдобивам с обичта, благоразположението на хората привърженици на нещо. Той [мъжът] подкупваше душите, печелеше сърцата, той се приближаваше до хората и те го приемаха като свой, роден брат. Г. Караславов, ОХ II, 539. Изведнъж той трогва и печели сърдцата на всички. Й. Йовков, Разк. I, 85.