извою̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време извою̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време извою̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време извою̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време извою̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време извою̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време извою̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време извою̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време извою̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време извою̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време извою̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време извою̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение извою̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение извою̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие извою̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие извою̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие извою̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие извою̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие извою̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие извою̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие извою̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие извою̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие извою̀вайки - деепричастие извою̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие извою̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие извою̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие извою̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие извою̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие извою̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие извою̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие извою̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие извою̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие извою̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие извою̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие извою̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие извою̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие извою̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие извою̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие извою̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие извою̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие извою̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗВОЮ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Придобивам, спечелвам нещо с борба, с воюване. Изложи [Ботев]