плѐменен - единствено число, мъжки род, нечленувано плѐменния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член плѐменният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член плѐменна - единствено число, женски род, нечленувано плѐменната - единствено число, женски род, членувано плѐменно - единствено число, среден род, нечленувано плѐменното - единствено число, среден род, членувано плѐменни - множествено число, нечленувано плѐменните - множествено число, членувано
ПЛЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до племе; родов. Развитието на родовообщинния строй водело до уголемяване на човешкото общежитие. Редица сродни племена се обединявали в племенни съюзи. Мор. пр VIII кл, 6. Пролеяната за свобода кръв ще да умие сичките племенни вражди и неудоволствия. Хр. Ботев, Съч. 1929, 150.