побя̀гвам - първо лице, единствено число, сегашно време побя̀гваш - второ лице, единствено число, сегашно време побя̀гва - трето лице, единствено число, минало свършено време побя̀гваме - първо лице, множествено число, сегашно време побя̀гвате - второ лице, множествено число, сегашно време побя̀гват - трето лице, множествено число, сегашно време побя̀гвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време побя̀гвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време побя̀гвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време побя̀гваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време побя̀гваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време побя̀гвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение побя̀гвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение побя̀гващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие побя̀гващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие побя̀гващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие побя̀гваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие побя̀гващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие побя̀гващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие побя̀гващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие побя̀гващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие побя̀гващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие побя̀гвайки - деепричастие побя̀гвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие побя̀гвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие побя̀гвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие побя̀гвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие побя̀гвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие побя̀гвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие побя̀гвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие побя̀гвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие побя̀гвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ПОБЯ̀ГВАМ1, -аш, несв.; побя̀гам, -аш,
св., непрех. 1. Обикн. св. Бягам малко, кратко време. Та този балон ли! Той ни бе обещал, че ще падне, но не падна и се опита да избяга. Нека побяга, да видим де ще избяга! Й. Радичков, ГП, 97. Като побягал не на голямо пространство, той са спрял, огледал са назад. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 264. Побягай да се постоплиш. Δ Побягах, за да хвана автобуса.See more2. Само несв. Бягам от време на време, понякога . При тази напрегната умствена работа непременно трябва да опиташ да побягваш всяка сутрин — да речем по половин час, да походваш пеш поне събота или неделя от вас до вилата ви в Княжево, да поиграваш сегиз-тогиз тенис с децата.
ПОБЯ̀ГВАМ2, -аш, несв.; побя̀гна, побèгнеш, мин. св. побя̀гнах, пов. побегнѝ, побегнèте, св., непрех. 1. Започвам да бягам, да тичам; хуквам. Старата царедворка обу морски ботуши и побягна със същата бързина след него [войника]. Св. Минков, СЦ (превод), 134. Зенгията са скъсва, конят побягва. Ил. Блъсков, ПБ I, 76. Чу се изстрел и състезателите побягнаха. Δ Като се поумори, спира и после отново побягва.
2. Със следв. изр. със съюз д а или със следв. същ. с предл. з а. Устремявам се бързо към някого или нещо или за да направя нещо; впускам се, втурвам се, спускам се, хуквам. Сякаш бурни вълни, младежите се люшнаха назад, нарамиха пушки, запяха, започнаха да се търсят и да се строяват. Някои побягнаха да вземат торбите си. Възторг преливаше в отчаяно радостните викове. Ст. Дичев, ЗС I, 242. Като зърна отдалече майка си с торбите и тежката чанта, побягна да ѝ помогне. Δ Влакът имаше няколко минути по-дълъг престой на тази гара и мнозина от пътниците побягнаха с шишета към чешмата да налеят вода. Δ Побягнах за багажа си, като видях, че всички вече се качиха в автобуса и се настаниха по местата си.
3. Отдалечавам се с бяг от някъде, обикн. за да се отстраня от нещо неприятно, нежелано или опасно; избягвам1. Дърварите викнаха: — Мечка! Мечка! — тъмни гори огласиха. Побягнаха, краката си потрошиха. Ем. Станев, ГЧ, 18. В сборичкването благодарение на ловкостта си той [Левски] се отскубва, стреля с револвера си и побягва. Ив. Унджиев, ВЛ, 128. — Кадията ми рече да идем заедно, защото се бои да не побегнеш! — казало заптието. Н. Ферманджиев, РХ, 43. Рекоха да го покалугерят, а той побягна от монастира. Е. Мутева, РБЦ (превод), 2. Николчо конче разведе, / разведе и го възседна, / че го Николчо препусна, / че със кончето побягна. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 268. ● Обр. Опита се да заспи, но сънят.. побягваше от него в същия миг, в който той хитро го приближаваше. Ем. Манов, БГ, 137. Тревата лумна. Подгонен от вятъра, огънят бързо побягва из долината и облаци дим издигат непрогледна завеса. Д. Филипов, 3, 14. // С бяг отивам някъде; избягвам1, изтичвам. Обзет от страх, побягвам в собата, скривам се в кюшето и затискам с ръце ушите си. Т. Влайков, Пр I, 237. Дако сеща, че го притиска огромна тежест, той напряга сили, откоп- чва се от ръцете ѝ, побягва към гостната. Г. Райчев, ЗК, 59. Двама от младежите веднага побягнаха по посока към българските махали, но другите двама сякаш и не мислеха да бягат, дигнаха пушките на убитите. Д. Талев, ПК, 674. Само тримата синове не послушаха майка си и побягнаха у една гора. М 1857, 106.
4. Напускам, изоставям постоянното си място на живеене и отивам другаде; избягвам1, забягвам. Преди десетина години дошел тука като общ работник. Скарал се с баща си и побягнал. Обикновена селска история. Ем. Манов, ДСР, 145. Наши нали дойдоха от Граматиково, пропищели, казват, селата тамка. И много рая побягнала оттатък Балкана, къде Шуменско чак. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 321. Някои си русчушки подлеци .. казале на някое си лице, че Ангел е един от дописниците на „Свобода“, .. Разбира се, че Ангел е поискал да побегне из Русчук. С, 1872, бр. 39, 309. // Напускам родината си, обикн. за да се спася, и се заселвам в друга държава; забягвам, избягвам, емигрирам. А за Замфирица ходеше слух — .. — че побягнала в Турско. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 113. Христо беше един от българските беглеци, които са побегнали из Турско в Румъния, за да търсят мир и свобода. Н. Ферманджиев, РХ, 103. // Напускам тайно някое място, обикн. където съм заставен да бъда; избягвам1. Той ви писа и едно писмо, в което ми открива сичко и че той побягва от затвора и отива в място, дето никой не ще може да го намери. П. Р. Славейков, ЦП III, 107. — Йоан после сполучи да побегне от тъмницата, в която беше го затворил Палеолог. М. Дритов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 28. Около Димитровден Тотьо и един от неговите другари побягнаха из темницата заедно с прангите и преминаха в Романия. П. Хитов, МП, 88. В нощта срещу въстанието той успява да побегне от крепостта, където е бил затворен, с помощта на свои другари и на един от пазачите.
5. Напускам, отстранявам се от някаква среда, обикн. променяйки и начина си на живот; избягвам1, махам се. Побягнах от света, надянах монашеска власеница. А. Каралийчев, ПГ, 115. Още в първите дни той [Иречек] реши да наруши договора и да побегне, много пъти си дава оставката и все пак остана цели пет години без два месеца. А. Каралийчев, ПГ, 208.
ПОБЯ̀ГВАМ СИ несв.; побя̀гна си св., непрех. Диал. Бързо се прибирам, отивам си от някъде. Поминала една старица;.. Тая имала комат .. Го тротила [хвърлила] коматот .. и си побегнала. Кучето се наяло. СбНУКШ ч. II, 3. Вечер ке замаркнет, вечера ке сготвит, / на мен ке постеле и ке си побегне. Нар. пес., СбБрМ, 436.