забя̀гвам - първо лице, единствено число, сегашно време забя̀гваш - второ лице, единствено число, сегашно време забя̀гва - трето лице, единствено число, минало свършено време забя̀гваме - първо лице, множествено число, сегашно време забя̀гвате - второ лице, множествено число, сегашно време забя̀гват - трето лице, множествено число, сегашно време забя̀гвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време забя̀гвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време забя̀гвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време забя̀гваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време забя̀гваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време забя̀гвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение забя̀гвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение забя̀гващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забя̀гващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие забя̀гващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие забя̀гваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забя̀гващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие забя̀гващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забя̀гващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие забя̀гващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие забя̀гващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие забя̀гвайки - деепричастие забя̀гвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие забя̀гвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие забя̀гвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие забя̀гвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие забя̀гвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие забя̀гвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие забя̀гвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие забя̀гвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие забя̀гвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ЗАБЯ̀ГВАМ, -аш, несв.; забя̀гна, забèгнеш,
мин. св. забя̀гнах и (разг.) забèгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Напускам, изоставям постоянното си място на живеене и отивам другаде, обикн. тъй като искам да избягам от нещо, някого. За сина си Илия, откакто забягна от село, пет-шест години дядо Георги беше слушал само лоши работи. Й. Йовков, ЖС, 77. Всеки ден все нови и нови хора забягваха в гората. К. Калчев, ЖП, 433. – Майко, думай му и ти. Да се изселим, да забегнем. Не се живее вече тук. Р. Стоянов, М, 43. Птичките са забегнали далеч из хладните усои и не им се чуе гласът. Елин Пелин, Съч. I, 160. Разсърдила се е булката, / захвърлила си е хурката, / задянала си е люлката, / люлката с мъжката рожба, / у майчини си забегна. Нар. пес., СбНУ XLVI, 332.See more2. Напускам родината си, изселвам се в чужда страна, обикн. за да се спася; емигрирам, избягвам1. Въстаниците били разбити от турските пълчища. Мнозина българи били избити, други пленени, а трети сварили да забегнат във Влашко. Б. Пенев, НБВ, 35. Така например двама от братовчедите му [на Левски] по бащина линия живеят до Освобождението като емигранти в Румъния; техният брат също забягва в Румъния. Ив. Унджиев, ВЛ, 33. Мнозина, които го познаваха, останаха учудени, че той бил забягнал чак в Испания да се сражава в редовете на републиканските войски. К. Калчев, ЖП, 321. Имах татко, / в бой загина; / брат забягна във чужбина. Ц. Церковски, Съч. I, 185.