повѝквам - първо лице, единствено число, сегашно време повѝкваш - второ лице, единствено число, сегашно време повѝква - трето лице, единствено число, минало свършено време повѝкваме - първо лице, множествено число, сегашно време повѝквате - второ лице, множествено число, сегашно време повѝкват - трето лице, множествено число, сегашно време повѝквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време повѝквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време повѝквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време повѝкваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време повѝкваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време повѝквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение повѝквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение повѝкващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие повѝкващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие повѝкващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие повѝкваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие повѝкващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие повѝкващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие повѝкващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие повѝкващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие повѝкващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие повѝквайки - деепричастие повѝквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие повѝквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие повѝквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие повѝквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие повѝквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие повѝквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие повѝквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие повѝквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие повѝквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие повѝкван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие повѝквания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие повѝкваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие повѝквана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие повѝкваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие повѝквано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие повѝкваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие повѝквани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие повѝкваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОВЍКВАМ, -аш, несв.; повѝкам, -аш, св. 1. Прех. Викам, приканвам някого устно, писмено, с жест или по друг начин да дойде, да се яви някъде за нещо; извиквам. Соня .. изтичваше при майка си в кухнята, щом тя я повикваше. Х. Русев, ПЗ, 52. Не тоя ден, а на следната нощ повикват Галчева по телефона и му заповядват да иде веднага към Преселци. Й. Йовков, ЧКГ, 300. Без да почука, тя открехна вратата, повика с пръст учителката и прошепна на ухото ѝ: — Пристигна Смрикаров. Ст. Чилингиров, РК, 137. Учителите го повикаха в училището, за да разкаже на учениците впечатлението си от това летене. Елин Пелин, ЯБЛ, 26.
Каквото повикало, такова се отзовало. Погов. Повикаха го да асистира при операцията. ● Обр. Буйният растеж, топлият вятър, шумът на нивите донесе неспокойствие сред войниците. Земята ги беше повикала. Те жадуваха за свои ниви и градини. А. Каралийчев, ПГ, 166. От костурско Гоце беше отишел във воденско, отдето смяташе да мине в гевгелийско,.. Обаче интересът на работата го повиква другаде. П. Яворов, ГД II, 227. // Разг. Отправям покана към някого за гостуване, за посещение; поканвам. Ако някой из коприщенските чорбаджие дава зефет, или ако повика госте в къщата си, то без Хаджи Генча са не може. Л. Каравелов, БСВ II, 7. За празника ги повика на обяд.See more2. Прех. Викам някого, обикн. по име, за да се обади, да отговори; извиквам. Повиках я на име, но тя, захласната в подреждането, не обърна внимание. Повиках повторно. Сл. Трънски, Н, 159. Попритулен зад една канара, той я повика на име. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 186. Чу че някой го повика отзад. Й. Йовков, ВАХ, 41.
3. Прех. Със същ. с предл. н а, з а. или със следв. изр. със съюз д а. Призовавам някого за извършването на нещо или за участие в нещо; виквам, извиквам. Царю, ние с радост ще чуем, когато ни повикаш на славни битки. Ив. Вазов, Съч. XX, 39. Реши [Стоян] да повика майстори — да изрежат щръкналите навън греди, да иззидат отсам стена, да обковат тавана с дъски. Д. Талев, ЖС, 95. Всеки ден той се ослушваше дали няма да потропат на вратата, дали няма да го повикат за малка справка в общината, откъдето нямаше да се върне. К. Калчев, ЖП, 159. Още по-рядко са случва, щото някой от съседите му да го не повика на съд пред кадият. Л. Каравелов, БСВ II, 18. ● Oбр. Сега той равнодушно посрещаше жетвата — най-щастливото време за него, което го съживяваше,.., повикваше на усилена работа. Елин Пелин, Съч. III, 25.
4. Прех. В съчет. със същ. з а п а с, в о й н и к или с предл. в и същ. а р м и я, к а з а р м а. Вземам, включвам някого в редовете на войската за изпълнение на военното му задължение. Какво са криви простите хорица, дето са ги повикали за солдати, та се трепят един други? Т. Влайков, Съч. III, 10. Вчера го повикаха запас. Δ На есен ще го повикат войник. Δ Още не са повикали Иван в казармата.
5. Непрех. Изричам, казвам нещо на висок глас, за да бъда чут; извиквам. Една нощ млад, почти детски глас повика пред мелницата и дядо Щерю излезе. Й. Йовков, ВАХ, 146. Тая вечер Дота Вещицата дълго се навърта край магазина на селкоопа,.., побутна вратата, повика тихичко — никой не се обади. Кр. Григоров, И, 60. — Отче Матее! — повика Васил. Ст. Дичев, ЗС I, 171.
6. Непрех. и прех. Викам малко, кратко време. Походи комисията из село, маха с ръце по околните баири, повика „айларипи“ и реши да ни направи курортен център. Р. Белчев и др. КБС, 29. Децата излязоха за няколко минути на снега, повикаха, потъркаляха се и се позамериха със снежни топки. Δ Повикаха, повайкаха се, но като видяха, че никой не идва да им помогне, сами се помъчиха да се измъкнат от трапа. // Понякога с предл. п о, с р е щ у. Изричам упреци известно време обикн. с висок глас, за да изразя недоволство, възмущение от някого или нещо; карам се. Хубаво е човек да бъде строг и да повика, когато потрябва, — мислеше си Тодор. Й. Йовков, ЖС, 104. Ако изпуснат отчето, ще им отрежа ушите за смях на децата ей с тая сабя .. Ала личеше си, че.. само щеше да повика и да покрещи. Ст. Загорчинов, ДП, 43. Напоследък не си сдържа нервите и днес пак повика срещу децата. Δ Има навик да повиква, ако на часа не му се изпълнят заръките. повиквам се, повикам се страд. от повиквам в 1-4 знач. „Немският тоя барон се повика назад в Русия, защото възнегодува цяла Европа против себе си и против Русия чрез глупавото си поведение“. С. Радев, ССБ II, 479. — Да се повика свидетеля Иван Стоянов Иванов. Елин Пелин, Съч. IV, 116.
◊ Господ (Бог, дядо Господ, дядо Боже) го повика (повикал, ще го повика). Разг. Умря (умрял, ще умре). Всеки човек трябва да е готов да си отиде, да живее тъй и да постъпва тъй, като че ли всеки миг Бог може да го повика, та да не остави зад себе си нещо несвършено. А. Дончев, СВС, 72. Повиквам / повикам на (за) живот. Книж. 1. Нещо. Ставам причина нещо да се появи, да започне да съществува, да действа; създавам. Българските просветители през Възраждането повикаха на живот читалищата. 2. Някого. Раздвижвам, провокирам емоциите у някого, предизвиквам интерес към заобикалящия го свят, желание за дейност, за активно присъствие в обществото. Ах, мечтаех аз по тоя начин да повикам на живот поне за минутка отрудените хорски души, за минутка поне да ги стопля и ободря! Елин Пелин, Съч. V, 51.