пока̀нвам - първо лице, единствено число, сегашно време пока̀нваш - второ лице, единствено число, сегашно време пока̀нва - трето лице, единствено число, минало свършено време пока̀нваме - първо лице, множествено число, сегашно време пока̀нвате - второ лице, множествено число, сегашно време пока̀нват - трето лице, множествено число, сегашно време пока̀нвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време пока̀нвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пока̀нвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пока̀нваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пока̀нваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пока̀нвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пока̀нвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пока̀нващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пока̀нващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пока̀нващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пока̀нваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пока̀нващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пока̀нващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пока̀нващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пока̀нващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пока̀нващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пока̀нвайки - деепричастие пока̀нвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пока̀нвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пока̀нвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пока̀нвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пока̀нвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пока̀нвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пока̀нвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пока̀нвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пока̀нвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пока̀нван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пока̀нвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пока̀нваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пока̀нвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пока̀нваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пока̀нвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пока̀нваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пока̀нвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пока̀нваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. поканвам
- - С бъклица, поканвам
ПОКА̀НВАМ, -аш, несв.; пока̀ня, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Обикн. с предл. н а. Помолвам някого, предлагам на някого да дойде някъде (на някакво място или на кино, театър, концерт, бал и др.), да посети някого, нечий дом. Докато се колебаеше да ги покани ли на гости, или да не ги поканва, двамата обущари се сбогуваха и си тръгнаха. Г. Караславов, Избр. съч. X, 19. Тя [жената] го [Дине] покани на кафе. Д. Бегунов, ЧОД, 15. — Хубаво ще бъде, ако мога да поканя поне майка си за Коледа! М. Грубешлиева, ПП, 229. — Да бехме поканили и ние учителката на един обед или вечеря... Ама с тая наша теснотия... нема къде да се завъртим толкова люде. Д. Талев, ПК, 213. Покани я на кино — отказа. .. — Тя все успяваше да се измъкне невинно от поканите му. Г. Райчев, ЗК, 165. Стюардесата го покани в пилотската кабина и затвори вратата след себе си. М. Иванов, КБВ, 7.See more2. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Помолвам някого, предлагам на някого да направи нещо. Ставаше прав, поканваше съдещия се да дойде да седне на мястото му. Ив. Вазов, Съч. VIII, 70. — Забравила съм ги [песните], .. — рече Петковица, .., но ..
покашлюваше да си очисти гласа. Туй беше признак, че ще пее, ако я поканят още малко. И. Петров, НЛ, 101-102. Ако някоя жена иска да разбере дали я харесвам чак толкова много, та да се плаша от нея, най-лесно ще разбере, когато забележи, че не я поканвам да танцуваме. М. Радев, СР, 32. П е т ъ р. Мене ли търсите? .. Заповядайте, влезте. .. (Понеже Стела продължава да стои до вратата, той отново я поканва). Но защо не влезете? Г. Крънзов, Избр. пр, 71-72. Покани ме да участвам в концерта. // Предлагам на някого да яде, да вземе от нещо (някаква храна, напитка, цигара и под.). Той го покани: — Една ракия не пивваш ли? Ив. Вазов, Съч. XII, 158. Той .. покани всички с цигари. Д. Кисьов, Щ, 123. Покани гостето и с винце. Н. Геров, РБЕ IV, 134.
3. Обикн. в съчет. с предл. з а и същ. или със следв. изр. със съюз д а. Предлагам на някого да заеме някаква служба, пост, длъжност, да изпълни някаква роля, задължение и под. — Не, учител няма да стана. Чудно ми е защо сега ме каните, а не ме поканихте по-рано за учител. Д. Талев, ЖС, 290. Той си спомни и думите на министъра, когато го покани да стане директор на завода. Д. Кисьов, Щ, 412. — Нахалници! — не можа да се сдържи Беров. — Остава и Славинов да поканите за шафер. К. Петканов, В, 206.
4. Остар. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Помолвам. Споменатият пътешественик Герлах разправя, че когато посетил митрополита в Одрин, поканил го да се подпише в един бележник. Б. Пенев, НБВ, 12. Поканихме приятелите си да ми направят един кат черковни одежди, за което досега не бях ги поканил. М. Кънчев, В, 200. // Приканвам, подканвам. „В името на народа, .., ние ви поканваме да се заемете и вие да съставите в селото си дружество (гимнастическо), също като навсякъде.“ К. Странджев, ЖБ, 73. Иван Фурнаджиев е един от първите в Карлово, когото Левски поканва да внесе значителна сума в полза на революционния комитет. Н. Ферманджиев, РХ, 98. Ний ви поканваме да ни дадете само своето съдействие. Д. Талев, И, 399. Бунтовниците намерили един офицер. Те го поканили да даде оръжието си, той отказал. Й. Йовков, ЧКГ, 294-295. Старците от Синода са отправили един апел между миряните, с който, след като се посочват добрите страни на вегетарианството, поканват народа към възприемането му. Хр. Смирненски, Съч. III, 51.
5. Диал. Извиквам, повиквам (Н. Геров, РБЯ). Стоян .. / .. си стадото разкара / из самодивска дъбрава / и със свирка засвири, / самодивата покани / да дойде да ся поборят. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 134.
6. Диал. Нося, занасям покана (в 4 знач.) на болен, на родилка или за празник. — Който ми фърли ябулка, леле, / да даде Господ, .. / три годин болен да лежи, леле, / с ябулка да го поканат. Нар. пес., СбНУ XL, 214. Никой я не знае, като има майка, дето от толкова години лежи на едно място, как гледа тя тая майка, със що я храни и поканва. Т. Влайков, Съч. II, 39. поканвам се, поканя се I. Страд. от поканвам. Един ден напред тъстът праща един свой човек у зетовата къща, за да ги покани на първиче. Кумът на първиче не дохожда, нито се поканва. СбНУ VII, 83. Кака не раздигва паралията, .. — трябвало да седи тъй до заран, че нощеска, като се роди малкият Исус, да има Божата майка с какво да се покани. Т. Влайков, Пр I, 240. Те [Попович и Радулов] .. предложили, .., да се поканел за председател Гаврил Кръстевич. М. Арнаудов, БКД, 194. II. Възвр. и взаим. от поканвам в 1 знач. Ти винаги криеш хубавите жени .. — Северов целуна ръка на Бистра. — Но ние сами можем да се поканим, нали, Гоне? М. Грубешлиева, ПИУ, 200. Тез самомнителни мъжаги / .., насякъде умират да се пъхат, / да се поканват, гдето ги не канят. Мис., 1894, кн. 6, 186.
◇ Поканвам / поканя с бъклица някого. Ирон. Обикн. във въпрос. или възклиц. изр. Поканвам някого със специална, индивидуална покана. — Ще се поборим и трябва да успеем. Да не мислиш, че ще ни поканят с бъклица? Д. Добревски, БКН, 17. Поканили тарля под одъра, той се покачил на одъра. Разг. Употребява се за човек, на когото е направена някаква отстъпка, компромис, а той нахалства, прекалява в исканията си, без да се съобразява с това, което му е позволено.